27 декември, 2007

Цяла една година...


Измина цяла една година откакто това специално поне за мен място съществува. Дам, цяла една година...
Честит рожден ден!!! Ама не на мен, а на мойто хубавку блогче. Дано си седиш все тука, мило, и дано се сещам по-често да пиша тук. Пък и дано все някой чете, макар че и да не е така пак ще си пиша глупостите. =)
-Таа... За къде сме без торта! - и нарязва на всеки парченце.
-Мм...Сметаната е с вкус на банан! - чува се веселият глас на Мечу, който пръв бе опитал.
-Ами опитахте ли балоните? - запита весело малкото Ангелче и се усмихна на рожденника, който тъкмо се готвеше да опита своето синьо балонче....
В този миг на вратата се появи кученцето Снежко, което носеше със себе си няаква кутия. За миг я остави и тя вече бе отворена, а в нея тигърчето Ивел намери много много различни по вид шоколадови бонбони.
-Искам онзи с розовкото! - извика веднага Мечу и посегна към кутията.
-За мен този с карамела! - побърза да каже рожденника Блофи и също се опита да докопа кутията. Така всеки се бореше за своя бонбон, докато кутията остана празна. Всички бонбони бяха опитани и дори изядени. Героите тъкмо си почиваха след всичките лакомства, когато тя с усмивка на лице им каза:
-Май забравихте подаръците! - и извади изпод масата един хубавичък опакован подарък с красива панделка.



*Та мислех си какъв да бъде моят подарък. Реших да попроменя този път по-хубавко тази страничка и да й добавя няколко нови нещица. Това ще стане в близките няколко дни. =)*
Тя подаде подаръка на Бло и зачака да види реакцията му. Той от своя страна го взе и веднага повдигна капака на кутията. На лицето му се разтегна една хубава усмивка, а всички очакваха с нетърпение той да извади подаръка от кутията. Най-сетне той посегна с ръка и извади от там...
Да, извади едно усмихнато симпатично плюшено меченце, което веднага дари с името Лори. Всички погушкаха Лори, а след като Бло остана сам с момичето, той я прегърна и след това уморено се закачва по стълбите към своята стая, където го чакаше хубавкото му легалце и онази мека възглавничка, с която сякаш спеше върху облак. Тя го последва и го зави с одеалцето, а след това го целуна нежно по челото.
-Спинкай сладко, малки ми Бло. Спинкай сладко, защото утре отново те очаква ден пълен с приключения и нови неща. Спинкай сладко. Тя го погали и след това излезе от стаята съвсен тихо.

Измина цяа една година откакто съществува това скъъпо за мен място. Скоро се чудех с какво "утре" е по-специално от "днес". Мисля, че намерих отговора. Утре ще бъде нов ден, в който слънцето вероятно ще изгрее или ще се крие зад облаците. Утре може да си е просто обикновен ден или специален ден. Утре ще се усмихнеш разади някой или ще заплачеш. Независимо от това "утре" си остава мистерия. Независимо дали слънцето се крие или грее ясно, заслужава да получи твоята усмивка. Независимо какъв ден е утре, за теб той може да бъде специален. Независимо дали плачеш или се усмихваш това си е твоето "утре" и не трябва да позволяваш на никой да ти отнеме шанса да му се порадваш както ти си искаш. Живей за това твое "утре" и му се наслаждавай изцяло =). Все пак това си е твоя ден! ;)

Няма коментари: