01 март, 2008

Както някога...

Няма сърца и няма души. Няма вяра и няма мечти. И няма "един", а само "всички", а аз съм просто една от тях. Скитам и търся всичко изубено и опитвам да намеря своя път.
Всеки ти се струва еднакъв, точно както другите, а малкото, различните, които се скитат самотни, остават незабелязани.
И аз ще вървя по улицата, както всеки предишен ден. Ти може би ще ме видиш, но погледа ти ще се плъзне натам по пътя на никъде и ще продължиш напред, сякаш никога не си ме срещнал. Аз може би ще се обърна и ще извикам името ти, и ще чуеш моя глас, но няма да се заслушаш в думите ми. Ще си тръгнеш както преди. Забравил си, приятелю, всяка наша мечта, прошепната на лунна светлина. Забравил си да чуеш песента на птиците и да посрещнеш деня с усмивка. Загубил си бляска в очите си, защото си забравил да живееш. Аз може да плача, да съм сама, но все още вярвам в себе си и в утре. А ти, приятелю, си се превърнал в един от онези, изгубили красотата и смисъла в сега пустия си живот.
Спомняш ли си, приятелю, как до късно бяхме будни, завладени от блясъка на звездите. Знам, че онова чувство, сякаш можем да променим света с един замах, няма да го намериш никъде, приятелю. А намериш ли го, то думите ми са излишни.
Но в името на онова приятелство, остани с мен тази нощ, приятелю, за да посрещнем изгрева ... заедно ... както някога...

1 коментар:

«ҳŜc®ǻT†cђ°̸ҳ» каза...

Невероятно красиво е!
Супер =)