31 август, 2008

So close...

The lips want your kiss...
The eyes want to see your face again...
My mind wants to remember you, like you will disappear...
My hands want to be around you...
Forever...If I let myself fallin'...
If I fall...
Will you fall too?
Is this another freakin' game for you...
Or is it real?
Tell me, because I need to know!
I don't wanna get hurt again!You are fallin'...
I can see... But is it for real?
It's not for good anyway...
You are going to leave...
And I'll stay...
Then what makes me care so much...
It must be a game, right?!

Simple Plan - No Love

29 август, 2008

Don't look back...

You can go now. I'm over you. I was over before, when you left, and I am now. I guess I was missing you for a while, but now I'm not. You can go. I'll stay. I'm not going to ask you to stay and you don't want to stay. I'm your summer girl to play your freaking game with. I get it! But I learned how to play and not to lose. I learned to play the way you never will. I learned not to fall for your cute smile and those deep dark eyes. I learned the hard way to play but not to get hurt.
Don't pretend you care about me. Don't say nice words or smile at me, like before. I'm so not falling for you. It's all about the scent all over me. But now it's gone. Don't you dare to make me fall for you! Because I fell once and I got hurt. I fell but you weren't there to catch me. So stay the hell away from me and don't you dare to make me fall. You'll leave, but I'll stay and I'll be the one to cry again. That's why I'm not going to fall.Because it sucks to be the one to stay. It sucks to fall and to be alone while you are falling. So I'm not asking you to stay this time. You are free to go. But when you go, don't turn around to see my face. I won't cry. Don't look back, 'cuz I'm not going to wait for you. Just remember, that this time I'm not the one to cry and to realise what I lose. You are the one who lose something, not me. So goodbye... And don't look back...
Jesse McCartney - So over!

28 август, 2008


Oh, he's under my skin...
Oh, this scent... It is all over my hand. His touch... And him perfume all around us... I close my eyes and remember... His touch... His voice... And this scent...
-No! I'm not falling for him! Hell no! Not this time...
But he is the only thing I can think about... His eyes looking at me... His smile... His hands around me... And the perfume... Sweet... Soft... Fabulous...
-Stop it! You can't think about him! Did you forget what happened the last time?!
But I can't get him out of my mind... Like this damn scent... Like he is in my skin... Like he is in me...
-Forget it! You can't fall again for him! You can't!
When he is around me and I feel the scent of his perfume... In this moment of weakness I can't think about nothing else but him... I can't talk... I can't breath... When he touch me I want us to stay forever like this...-Oh, what's wrong with me?! I can't fall!
I'm falling into sleep... I'm away from him now... But the scent of his perfume is all over me... I can feel his eyes on mine... I can see his smile when I close my eyes... I can feel his hands around me... This scent reminds me of him so much...
-Wake up! It's just a dream!
Perfect dream... Perfect scent... Perfect... But not enough to belive in... Not enough to fall for... Because he is here today, but tomorrow he won't be, and I'll stay. I'll stay to watch him leavin'. But this time I won't be the one to cry and to miss you, baby!
Just give me something to get rid of him...
Alexz Johnson - Skin

26 август, 2008

Старите и нови неща

Старият нов блог... Старите и нови цветове... Старият нов форум... Старите и нови потребители... Старото ново РП... Старите и нови герои... Старият нов скайп... Старите и нови приятели... Старата нова стая... Старите и нови украси... И още толкова стари и нови неща... Неща, които ми липсват... Които вече не харесвам... Без които не бих могла да живея... Просто моите стари нови неща... Старото ново легло... Старата нова снимка над него... Старото ново цвете до мен... Старото ново Аз...Толкова неща са се променили от стари към нови... Толкова много други са си останали същите... Трети дори не съм запазила, за да нарека стари... Толкова много снимки... Толкова много фигурки с делфинчета... Толкова много спомени... Толкова много съхранени от времето, но неизречени думи... Толкова много, което напомня на мен...
Старият нов часовник... Старата нова снимка... Старата нова книга... Старият нов парфюм... Старото ново огледалце... Старото ново писмо...
Стари, защото ги пазя от толкова много време... Стари, защото принадлежат на миналото... Стари, защото носят само спомени... Но все пак нови, защото едва сега откривам смисъла в тях... Нови, защото продължават да донасят онези спомени, сякаш са се случили вчера... Нови, защото все още пазят красотата си... И винаги напомнят на мен...
Kat De Luna - Be Remembered

25 август, 2008

So damn quiet!

No laugh, no voices, no ringing phones. Just the music and nothing else. Usually the Skype is informing me that someone's writting. Usually the phone ring to tell me I have a new message. Usually there is someone to talk to.
Hmm... Quietness...
Where are you, guys? Why are you not here? I have so many things to say tonight, but there is no one to hear it. No one to talk to, no one to call, no one to understand. I don't even know how to say it. But... I have to...
...To make this silence go away.
Someone is back. Someone who left two years ago is back for a couple of days. And for him it seems like nothing is different now. The look, the smile, the way he talks, like nothing happened. Like he never left, but he did. And he'll leave again.
Fate... It's a strange thing, isn't it.
I said I wanted to fall a week ago and I said that I want something to happen. Then there was silence again. A real one. And today something happened. Someone came back. And I think that I can fall...again.
And I had this dream, where the boy I was falling for gave me the sweetest thing in the world that is even sweeter that the chocolate, he kissed me. And after that this other boy came back.
It's so quiet...
Because I don't know what to think and to do. Should I keep myself from falling or should I fall? Should I say it or not? Should I pretend that nothing happened? Please tell me, because I don't know what to do. Next time I will thing twice before to say I want something.
So damn quiet!
And maybe that's the way it should be. 'Cuz I don't want to say all those things to anyone. I don't want to talk about it or to think about it. I just will stay right here and wait for those thoughts to go away. Because I didn't forget what happened and I'm not going back to where I was two years ago or a couple of months ago. I moved on and I'm so over them, that I shouldn't even care about them both.
But I care, because this is who I am. And I care, because my mind dares to play that way with me, making me dream those things. And I care, because he is back. When he left I had so many things to say to him and I couldn't And there was silence between us. Now he is smiling and looking at me the way he used to and pretends that nothing happened... But it did. He left and he will do it again.That's why I care. Because maybe I don't want him to leave and I want this dream to become true. Not because I really care, but because I wished that for so long, that deep down in my heart I still want it so badly.
Avril Lavigne - Complicated

23 август, 2008

Stop lying to me and just leave!

Go away! Don't you dare come back! I don't wanna know you or the person you are becoming! Just go! I don't care aboyt you! I don't wanna know any of your stupid love story! And, damn it, I want you to leave! You'll do it anyway, but I'm not gonna help you with this! You don't desirve that. All I had from you were your stupid lies! You are just like the others - blame me and then go without a reason! Not this time! This time I'm telling you to go and never to turn around! You think I will cry for you, that I will miss you?! No way!One more thing - don't you dare to say you love me! Do you even know what that word means?! I doubt it! So stop lying to me and to yourself! And I don't miss people, who doesn't care about me, so... see you never again, I hope! Now, make me a favour - stop lying to me and just leave!
Have a nice love or life or whatever! I don't care anyway, so you better go!
Alexz Johnson - Liar, Liar

20 август, 2008

Колко пъти?!

-Обичам те! - шепнеше всяка нощ, когато луната осветяваше небето. -Обичам те! - когато грееше топлото жарко слънце над нас. -Обичам те! - с всяка капка дъжд по прозорците.
-Обичам те! - отново и отново толкова пъти в до болка познатия скайп. -Обичам те! - вместо "Здрасти"
Ще ми се да запитам колко ли пъти още ще го чуя и колко ли пъти ще го изречеш, преди наистина да го почувстваш. Ще ми се да знаех защо толкова пъти го чувам, а доказателство за тези две думички липсва.
Ах, колко жалко! Някой тази нощ с трепет очаква да чуе тези две думи. Някой иска да ги каже, но му липсва смелост. А аз ги чувам толкова често, че вече не значат нищо. Мислех, че да кажеш на някого, че го обичаш значи да му подариш сърцето си. Оказва се, че съм грешала, защото колкото и често да го повтаряше, никога не ме накара да изпитам тази твоя обсебваща обич.
Кажи ми, колко още пъти ще го чуя, преди да успееш да ме накараш да го почувствам? Колко пъти преди си го казвал и на други, преди да го кажеш на мен? Колко ли от тях са ти вярвали, също като мен, преди да разберат, че казани от теб, тези думи не означават нищо повече от едно обикновено "Здрасти". Колко ли пъти още ще го чуя, преди да се науча на това, че тези толкова красиви думи са просто поредната твоя лъжа?!
Simple Plan - Your love is Just a Lie

Не ме интересува!

Не ме интересува дали навън ще вали или ще е слънчево! Не ме интересува дали ще духа вятър или ще е тихо и спокойно! Не ме интересува дали ще цъфтят цветята или ще капят листата на дърветата!
Някой ще ме нарече егоистка - може би съм точно такава. Друг ще ми каже, че съм се побъркала - не отричам. За трети може да съм просто никоя - не ме интересува!
Нещо се случва. Нещо се променя. Нещо ново се създава, а нещо старо започва да липсва в новото. Нещо най-сетне успя да привлече вниманието ми. Успях да реализирам една доста от одавна запланувана идея, а именно - Place of Freaks и се гордея с това.
Имам да казвам толкова много и честно казано вече не ме интересува дали някой иска да чуе. Ще го кажа, ще го прошепна, ще го изкрещя, ще го изпея, ще го напиша, ще го изтанцувам - СЛУЧВА СЕ! Не ме интересува кой го одобрява и кой не! Не ме интересува мнението на хора, които само се правят на приятели. Интересуват ме само истинските и на тях също ще им го кажа или прошепна или напиша или изкрещя, само и само да ме чуят - ОБИЧАМ ВИ СТРАШНО МНОГО И БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МИ ПОМОГНАХТЕ ДА ОСЪЩЕСТВЯ НАШЕТО МЕСТЕНЦЕ НА ОТКАЧАЛКИ.
Специални благодарности на мойто бебе Тити и на Крисето и Сони за подкрепата. Простете официалността, но онова, което е превзело изцяло ума ми ме кара да кажа всичко това.И не ме интересува дали някой ще каже, че ме мрази или обича. За думи, които не са почувствани значение няма. Не ме интересува, под ягодите, защото усещам как малко по малко всичко започва да се подрежда и засега дори малкото ми е предостатъчно да започна да скачам до тавана.
Zac & Vanessa - Start of Something New

09 август, 2008


I'm going far far away, where when the sun rise the first thing it touches is the salty water. The first thing it sees is the reflection of it's own face. Ohh... It's so beautiful. When the sun touches the water and it starts shining all around going streigh to me. I'm standing on the sand where the water caress my skin and I can see the shining so bright that I start closing my eyes and trying to see it despite the light, that is shining on me.
At first it's quiet and cold, before the sun came. Then I can feel the warm hug of the rays and I become a part of it. A part of the sun, of the water, of the shining light. Then the wind starts playing with my hair and for a while it makes the warm hug go away, because the feeling after that, when I feel it again is even stronger.
Then I see the shells and the stones and the sand in the water, that follows the waves in and out of the water. I squat and get one of the shells.And after that the wind will erase my steps and the water will help it, but that little shell will remind me that I was on that place. I'll be able to feel for one more time the wind and the water and the sun and it will make me a part of all this perfect picture, because I'm leavin' but a part of me stays there.

07 август, 2008

Покажи ми...

-Тате, разкажи ми за живота си преди да срещнеш мама. Моля те! - запита малкото момиче. Баща й се усмихна и като седна до нея на пода погали нежно косите й, същите буйни и тъмни като неговите. Живите й очи не отдляха поглед от неговите. Имаше сините очи на майка си.-Какво искаш да знаеш, мила? - попита мъжът, а гласът му, ясен и спокоен, проехтя из стаята.
-Всичко! - отговори развълнувано малката. - Искам да науча за всяка пакост и всяко посетено местенце! Искам някой ден да ги посетя също като теб!
-Защо искаш да направиш това, милата ми? - запита отново баща й, но въпреки това по лицето му пробяга ведра усмивка.
-Ами...Незнам. - смути се момиченцето и сведе глава.
-Не е важно къде ще отидеш, мила. Важното е с кого ще споделиш пътуването и всички прекрасни неща, които ще ти се случат. - окуражително й каза мъжът, като отново се усмихна и дори за миг явно се отдаде на спомени, защото погледа му започна да блуждае из стаята.
-Ти с кого си споделил своето пътоване, тате? - запита отново детето и зачака с нетърпение отговора.
-С твоя кръстник. Както и сега бяхме неразделни като деца.
-Но той не прилича на някой, който би забравил за всичко и би заминал, накъдето му видят очите. Нали точно това си направил, тате? Написал си писмо на баба и дядо и си заминал накъдето те отведе вятъра, нали? - настояваше момиченцето. Знаеше тезо неща от баба си, но никога не бе говорило за тях с баща си.
-Вярно е. Времето и отговорностите го промениха. Както знаеш на негова отговорност е цялото имущество на родителите му, които вече не са сред нас, а той трябва да се грижи за сестра си. Въпреки това именно негова бе идеята просто да тръгнем без цел и посока.
-Вълнуващо ли беше, да сте сами на път без да има кой да ви държи изкъсо? - запита тя.
-В началото наистина беше прекрасно. Стояхме докъсно през нощта и нощувахме под звездите. След това обаче се наложи да си потърсим храна, а нямахме пари. Кръстникът ти случайно имаше един приятел в съседното градче и го помолихме за малко храна, а в замяна му предполихме да работим в кафенето на майка му. Така се застояхме там известно време, докато не събрахме достатъчно, за да тръгнем отново. - баща й отново се отдаде на спомените си, а малката със страшно развълнувано изражение взе да си представя баща си, като по-млад. Беше виждала негови снимки. Тогава косата му беше по-дълга и винаги разрошена.
-Къде отидохте след това, тате? - зададе отново поредния си въпрос малката.
-Попаднахме в едно селце, където ни помислиха за злосторници, защото се казахме на грешното място в лошото време. Наложи се да бягаме от сърдитите селяни, докато не достигнахме бреговете на река. Тогава пренощувахме на пясъка, а на сутринта щяхме да преплуваме реката и да продължим пътя си, все на юг. - той се умълча за миг, сякаш за да си спомни шумът на реката и песента на щурчетата. - Посреднощ обаче чухме викове. Бяха онези селяни, явно решени да ни хванат. Зарязахме лагера, който бяхме направили и тръгнахме през реката. Водата беше студена, а теението доста силно, но с общи усилия стигнахме отсрещния бряг. Оттървахме се и от преследвачите, но въпреки това продължихме да вървим цялата вечер. Изкачихме се на един хълм и от там видяхме изгрева. Слънцето тъкмо се събуждаше и започваше да огрява земята. Бях толкова прехластнат по тази прекрасна гледка, че едва след няколко минути обърнах внимание на моят спътник, който ме подръпваше за ръкава. Обърнах се и в далечината съгледах огромните високи небостъргачи на Ню Йорк...
-...Където си срещнал мама, нали? - довърши момиченцето и се усмихна, доволна че знае тази част от историята.
-Точно така, мила. - той отново погали тъмнокосата й главица. - Там срещнах майка ти. Запознахме се още като влизахме с кръстника ти в града. Тя едва не се блъсна в нас на тротоара на малка тясна уличка. В мига щом я видях знаех, че някой ден ще я отведа до олтара. Тя също като нас искаше да направи нещо дръзко и тръгна по пътя с нас. Не след дълго се установихме в едно малко градче и попаднахме на изгодна оферта за малка хубава къщурка. Със общите ни спестявания решихме да я купим и така се установихме там. Ние с кръстникът ти работихме, а майка ти помагаше на съседката ни, която беше възрастна жена и имаше доста голяма къща, която не можеше да поддържа сама. Когато си отиде, жената беше оставила на майка ти известна сума пари. Точно тогава на кръстникът ти му се наложи да се върне у дома, защото трябваше да се грижи за сестра си.
-Какво стана с къщурката, тате? - попита малко натъжена малката.
-Помниш ли вилата, в която ходихме миналата година. С езерото около нея и пъстрата от цветя градина?
-Да. - отговори озадъчено детето.
-Точно тя е нашата къщурка. - усмихна се баща й.
-Но тя не прилича на малка къщурка. Какво й се е случило?
-Като се върнахме у дома с майка ти се оженихме. Със сумата, оставена от възрастната съседка поправихме къщурката и градината и стана онова чудно местенце, което ти вече познаваш.
-Някой ден ще ми покажеш ли онази река, която сте преплували и селцето и кафенето, където сте работили? - примоли се малката, а мъжът се позасмя за миг.
-Разбира се, милата ми! Ще ти я покажа следващият път, като отиваме до вилата.
-Тате, толкова ми се иска да бях смела като теб и мама и да можех да тръгна по твоят път без посока. - заговори с възхита момиченцето.
-Но ти си смела, миличка. А местата, където аз съм бил вече може би са изгубили тогавашният си вид. Някой ден и ти ще си имаш своето безцелно пътешествие. Когато този ден настъпи, искам да помниш, че където и да идеш, винаги трябва да пазиш дома си в сърцето си. Тук винаги някой ще те чака и ще се тревожи за теб. Освен това не тръгвай сама, а избери приятел, който също като теб ще се радва на малките неща около теб и ще бъде готов да рискува, за да изживее вашите велики мигове на свобода.
-Ти не искаш ли да вървя по твоя път, тате? - заговори замислено тя.
-Бих се радвал да е така, мила. Но моето минало едва ли ще ти донесе същото изживяване, каквото донесе и на мен. Всеки от нас трябва да следва своя път и да изживява момента, защото понякога някои неща никога не се случват отново.
-Какво ти донесе пътуването? Покажи ми го! - зарадва се момиченцето и с нетърпение зачака.
-То не е нещо, което мога да ти покажа, милата ми. - мила усмивка се настани на иначе сериозното му лице. - То е нещо, което не бях тръгнал да търся и не предполагах, че ще намеря.
-Моля те, тате! Кажи ми какво е това нещо? Моля те! - изправи се развълнувано момиченцето.
-Пътуването затвърди приятелството ми с моят най-добър приятел. Също така, благодарение на това пътуване открих любовта на майка ти, а с нея и човекът, с когото исках да прекарам остатъка от дните си.
В този миг входната врата се отвори, чуха се стъпки и след миг млада жена влезе в стаята.
-Какво правите вие двамата седнали на пода? - закачливо попита тя, а момиченцето се втърна към нея и я прегърна.
-Мамооо! - жената вдигна дъщеря си в ръсете си, а след това я целуна нежно.
-Тъкмо й разказвах една история. - мъжът се беше изправил и приближил към тях.
-Каква история ти разказа тати, мъничката ми? - запита майка и с усмивка.
-Разказа ми как е преплувал река в средата на нощта! - с гордост отговори детето.
-Тази история май и аз съм я чувала. - засмя се майка й и намигна на съпруга си.
-Знаеш ли, мамо. Когато порасна, като теб и тати ще замина и също като него ще намеря нещо нетърсено, но въпреки това - намерено.
-Какво е това нещо, миличка? - запита я майка й.
-Ще открия верен приятел и някого, с когото вериятно ще прекарам остатъка от живота си.
-Ах, милата ми. Надявам се да изживееш и ти своето малко приключение. То е наистина незаменимо и ти дава двете най-ценни неща в живота - приятелството и любовта...

02 август, 2008

My confession

"Have you ever felt that feeling when all your dreams come true?"
"Have you ever felt the feeling when you realize your dream will never come true?"

"What does it take to make someone smile?"
"What does it take to take this smile from him?"

"How many times have you left a friend alone?"
"How many times have you been left all by yourself?"

"Do you know what it is to go away?"
"Do you know what it is to stay?"

"I stayed, and I walked all the way here by myself, I took the smile of everyone I loved, because I finally realized that some dreams just never come true..."

Avril Lavigne - Take me away