07 август, 2008

Покажи ми...

-Тате, разкажи ми за живота си преди да срещнеш мама. Моля те! - запита малкото момиче. Баща й се усмихна и като седна до нея на пода погали нежно косите й, същите буйни и тъмни като неговите. Живите й очи не отдляха поглед от неговите. Имаше сините очи на майка си.-Какво искаш да знаеш, мила? - попита мъжът, а гласът му, ясен и спокоен, проехтя из стаята.
-Всичко! - отговори развълнувано малката. - Искам да науча за всяка пакост и всяко посетено местенце! Искам някой ден да ги посетя също като теб!
-Защо искаш да направиш това, милата ми? - запита отново баща й, но въпреки това по лицето му пробяга ведра усмивка.
-Ами...Незнам. - смути се момиченцето и сведе глава.
-Не е важно къде ще отидеш, мила. Важното е с кого ще споделиш пътуването и всички прекрасни неща, които ще ти се случат. - окуражително й каза мъжът, като отново се усмихна и дори за миг явно се отдаде на спомени, защото погледа му започна да блуждае из стаята.
-Ти с кого си споделил своето пътоване, тате? - запита отново детето и зачака с нетърпение отговора.
-С твоя кръстник. Както и сега бяхме неразделни като деца.
-Но той не прилича на някой, който би забравил за всичко и би заминал, накъдето му видят очите. Нали точно това си направил, тате? Написал си писмо на баба и дядо и си заминал накъдето те отведе вятъра, нали? - настояваше момиченцето. Знаеше тезо неща от баба си, но никога не бе говорило за тях с баща си.
-Вярно е. Времето и отговорностите го промениха. Както знаеш на негова отговорност е цялото имущество на родителите му, които вече не са сред нас, а той трябва да се грижи за сестра си. Въпреки това именно негова бе идеята просто да тръгнем без цел и посока.
-Вълнуващо ли беше, да сте сами на път без да има кой да ви държи изкъсо? - запита тя.
-В началото наистина беше прекрасно. Стояхме докъсно през нощта и нощувахме под звездите. След това обаче се наложи да си потърсим храна, а нямахме пари. Кръстникът ти случайно имаше един приятел в съседното градче и го помолихме за малко храна, а в замяна му предполихме да работим в кафенето на майка му. Така се застояхме там известно време, докато не събрахме достатъчно, за да тръгнем отново. - баща й отново се отдаде на спомените си, а малката със страшно развълнувано изражение взе да си представя баща си, като по-млад. Беше виждала негови снимки. Тогава косата му беше по-дълга и винаги разрошена.
-Къде отидохте след това, тате? - зададе отново поредния си въпрос малката.
-Попаднахме в едно селце, където ни помислиха за злосторници, защото се казахме на грешното място в лошото време. Наложи се да бягаме от сърдитите селяни, докато не достигнахме бреговете на река. Тогава пренощувахме на пясъка, а на сутринта щяхме да преплуваме реката и да продължим пътя си, все на юг. - той се умълча за миг, сякаш за да си спомни шумът на реката и песента на щурчетата. - Посреднощ обаче чухме викове. Бяха онези селяни, явно решени да ни хванат. Зарязахме лагера, който бяхме направили и тръгнахме през реката. Водата беше студена, а теението доста силно, но с общи усилия стигнахме отсрещния бряг. Оттървахме се и от преследвачите, но въпреки това продължихме да вървим цялата вечер. Изкачихме се на един хълм и от там видяхме изгрева. Слънцето тъкмо се събуждаше и започваше да огрява земята. Бях толкова прехластнат по тази прекрасна гледка, че едва след няколко минути обърнах внимание на моят спътник, който ме подръпваше за ръкава. Обърнах се и в далечината съгледах огромните високи небостъргачи на Ню Йорк...
-...Където си срещнал мама, нали? - довърши момиченцето и се усмихна, доволна че знае тази част от историята.
-Точно така, мила. - той отново погали тъмнокосата й главица. - Там срещнах майка ти. Запознахме се още като влизахме с кръстника ти в града. Тя едва не се блъсна в нас на тротоара на малка тясна уличка. В мига щом я видях знаех, че някой ден ще я отведа до олтара. Тя също като нас искаше да направи нещо дръзко и тръгна по пътя с нас. Не след дълго се установихме в едно малко градче и попаднахме на изгодна оферта за малка хубава къщурка. Със общите ни спестявания решихме да я купим и така се установихме там. Ние с кръстникът ти работихме, а майка ти помагаше на съседката ни, която беше възрастна жена и имаше доста голяма къща, която не можеше да поддържа сама. Когато си отиде, жената беше оставила на майка ти известна сума пари. Точно тогава на кръстникът ти му се наложи да се върне у дома, защото трябваше да се грижи за сестра си.
-Какво стана с къщурката, тате? - попита малко натъжена малката.
-Помниш ли вилата, в която ходихме миналата година. С езерото около нея и пъстрата от цветя градина?
-Да. - отговори озадъчено детето.
-Точно тя е нашата къщурка. - усмихна се баща й.
-Но тя не прилича на малка къщурка. Какво й се е случило?
-Като се върнахме у дома с майка ти се оженихме. Със сумата, оставена от възрастната съседка поправихме къщурката и градината и стана онова чудно местенце, което ти вече познаваш.
-Някой ден ще ми покажеш ли онази река, която сте преплували и селцето и кафенето, където сте работили? - примоли се малката, а мъжът се позасмя за миг.
-Разбира се, милата ми! Ще ти я покажа следващият път, като отиваме до вилата.
-Тате, толкова ми се иска да бях смела като теб и мама и да можех да тръгна по твоят път без посока. - заговори с възхита момиченцето.
-Но ти си смела, миличка. А местата, където аз съм бил вече може би са изгубили тогавашният си вид. Някой ден и ти ще си имаш своето безцелно пътешествие. Когато този ден настъпи, искам да помниш, че където и да идеш, винаги трябва да пазиш дома си в сърцето си. Тук винаги някой ще те чака и ще се тревожи за теб. Освен това не тръгвай сама, а избери приятел, който също като теб ще се радва на малките неща около теб и ще бъде готов да рискува, за да изживее вашите велики мигове на свобода.
-Ти не искаш ли да вървя по твоя път, тате? - заговори замислено тя.
-Бих се радвал да е така, мила. Но моето минало едва ли ще ти донесе същото изживяване, каквото донесе и на мен. Всеки от нас трябва да следва своя път и да изживява момента, защото понякога някои неща никога не се случват отново.
-Какво ти донесе пътуването? Покажи ми го! - зарадва се момиченцето и с нетърпение зачака.
-То не е нещо, което мога да ти покажа, милата ми. - мила усмивка се настани на иначе сериозното му лице. - То е нещо, което не бях тръгнал да търся и не предполагах, че ще намеря.
-Моля те, тате! Кажи ми какво е това нещо? Моля те! - изправи се развълнувано момиченцето.
-Пътуването затвърди приятелството ми с моят най-добър приятел. Също така, благодарение на това пътуване открих любовта на майка ти, а с нея и човекът, с когото исках да прекарам остатъка от дните си.
В този миг входната врата се отвори, чуха се стъпки и след миг млада жена влезе в стаята.
-Какво правите вие двамата седнали на пода? - закачливо попита тя, а момиченцето се втърна към нея и я прегърна.
-Мамооо! - жената вдигна дъщеря си в ръсете си, а след това я целуна нежно.
-Тъкмо й разказвах една история. - мъжът се беше изправил и приближил към тях.
-Каква история ти разказа тати, мъничката ми? - запита майка и с усмивка.
-Разказа ми как е преплувал река в средата на нощта! - с гордост отговори детето.
-Тази история май и аз съм я чувала. - засмя се майка й и намигна на съпруга си.
-Знаеш ли, мамо. Когато порасна, като теб и тати ще замина и също като него ще намеря нещо нетърсено, но въпреки това - намерено.
-Какво е това нещо, миличка? - запита я майка й.
-Ще открия верен приятел и някого, с когото вериятно ще прекарам остатъка от живота си.
-Ах, милата ми. Надявам се да изживееш и ти своето малко приключение. То е наистина незаменимо и ти дава двете най-ценни неща в живота - приятелството и любовта...

Няма коментари: