06 септември, 2008

Просто аз...

Някога можех да забравя. Някога бих ти простила. Някога просто бих те прегърнала без да ме интересува какво е било преди. Някога нямаше да се страхувам да призная. Някога нямаше да те нараня. Някога нямаше да избягам. Някога щях да се боря докрай. Някога щях да заплача. Някога щеше да ме е грижа. Някога не бях невидима. Някога имах толкова много приятели до себе си. Някога сънищата не ме плашеха. Някога само мисълта за теб би ме накарала да се усмихна. Някога...
Някога щях да затичам към теб. Някога бих те целувала, докато от мен не изчезне и последната капчица живот. Някога мисълта за теб спираше дъха ми. Някога бях "просто поредната". Някога твърде далеч в миналото...
Сега съм тук. Сега се страхувам. Сега няма да плача. Сега не би ме видял. Сега просто ще те отмина. Сега няма място за теб в моя свят. Сега просто бих ти подала ръка. Сега не бих простила. Сега не бих забравила. Сега не мога да те обичам. Сега...
Сега не спя. Сега не чувствам. Сега не мисля. Сега не плача. Сега си спомням. Сега съжалявам. Сега обвинявам. Сега лъжа. Сега премълчавам. Сега отричам. Сега мълча. Сега съм "незабравимата". Сега когато всичко свърши...

1 коментар:

Baby Doll каза...

Ти си си ти,независимо от това дали си "незабравимата" или "поредната" за някого.Ако този "някой" не го оценил на време....толкова по-зле за него. ;]