16 септември, 2008

Приятел завинаги

Където и да си,
каквото и да правиш.
Дали ще те обича някой
или ще те мрази друг.
Аз винаги ще бъда тук!

Живял ли си някога вечно? Плакал ли си заради болката на някой друг? Казвал ли си си поне веднъж "ще полетя, пък да става каквото ще"? Би ли дал живота си за приятел? Би ли позволил на приятел да жертва живота си за теб? Ако скоча, ще скочиш ли с мен? Ако падна, ще ме хванеш ли? Ще повярваш ли на думите нереални? Ще ме следваш ли в пътя, макар и суров? Ще продължим ли напред все тъй, както досега? Дали ще видя слънцето отново? Дали пък ще го видиш ти?
Минават секунди, минути, часове. Отлитат дните, месеци години. Толкова бързо минава времето, че понякога дори не разбираш кога е минало толкова много. Забравяш приятели и биваш забравян. Нараняваш и те нараняват. Падаш, изправяш се, плачеш, смееш се. Понякога си сам, понякога заобиколен от приятели, друг път от врагове. Какъв е смисълът на живота, щом някой ден няма да си тук, за да разказваш своята история и да видиш как ще се отрази твоето съществуване на хората от твоя малък свят?
Знам отговора. А ти знаеш ли? Дори да си сам, дори да си забравен, дори да плачеш - това е просто част от твоята собствена история. И нейният автор си ти. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в сълзи и съжаление. Прекалено кратък, за да пропускаме шансовете си. Прекалено кратък, за да отлагаме всичко за утре. Защото някой ден, това утре може да не дойде. Някой ден, когато от теб и мен ще останат само спомените и историята ненаписана. Ще останат студените пожълтели листи с думите непрочетени. Ще останат чувствата - спестени.
Нима с това ще свърши всичко?! Нима един ден идва край и свършва всичко?! Къде тогава се вписват онези думички "обичам те", които понякога забравяме да изречем или се страхуваме да признаем? Нима онези, които обичаме не заслужават да го знаят?!
Животът е прекалено кратък, за да спестяваме тези думи, които биха донесли радост на онзи, който толкова дълго е чакал да ги чуе. Прекалено кратък, за да отлагаме за утре. Прекалено кратък, за да губим време в сълзи.Затова усмихни се. Обичам те! Няма да те забравя никога, защото като нашето приятелство подобно едва ли има. Обичам те, защото знам, че би попаднал и в огъня за мен, а аз бих направила същото. Обичам те, защото си част от моя малък свят и винаги ще бъдеш. Обичам те, просто защото те има.
Обичам те!

1 коментар:

Baby Doll каза...

Ммм,дам...прекалено много време,чувства и думи губим като ги оставяме за утре.Защото наистина може някой хубав и слънчев ден светът да продължи и без теб ... образно казано....
Милууу и аз те обичам...
{hug}{hug}{hug}