17 септември, 2008

Истинска

Знаех, че трябва да го кажа. Знаех, че трябва да го знаеш.
Исках да го знаеш, но явно нямах смелост да го изрека.
Истинска, това си ти.
Истинска поне за мен.
Мога да видя в очите ти сигурността,
мога да видя страха, радостта.
Мога да видя самата теб.
Защо ли не посмях да ти го кажа?
Може би не очакваш, че и ти си видяла мен.
Може би не исках да ме виждаш.
И все пак се питам защо?
Дали е някаква тайна?
Дали само ти го знаеш?
Дали не съм се справила добре с маската си,
или просто съм те допуснала зад нея?
Вярно е, допуснах те!
Вярно е, че си е страшничко да си го помисля.
Но е вярно, и че ми харесва да го знаеш.
Само че не е честно да си премълча.
За мен си просто истинска.
Без значение са всички качества,
щом можеш да си себе си.
Да кажеш истината е смелост.
В това отношение не ме бива.
Просто не обичам да разкривам нещата.
Предпочитам да ги оставя в здрача на догадките.
И все пак затъмнението е само временно.

Мисля си, че тази малка истина,
която не успях да кажа е малко по-специална,
както и онази, която чух.
Мисля си, че ако я бях казвала досега или ако я бях чувала,
нямаше да бъде от толкова силно значение.
Мисля си, че трябва да го знаеш.
Просто истинска!

Thanks! <3>

Няма коментари: