27 януари, 2009

Никога няма да узнаеш...

Измина много дълго време, откако той се бе върнал преди тя да се осмели да говори с него. Нищо не беше същото както преди. Вече почти никога не можеше да срещне усмивката му или дори погледа му, а направеше ли го бе случайно, защото бе застанала на пътя му към някой друг. Не беше лесно да срещна пренебрежението му всеки път. Не беше лесно и да се преструва, че не го познава. Най-лошото беше, че не можеше да намери никакъв подходящ начин да промени нещата, а тази мисъл я ужасяваше.
-Някога бяхме приятели, помниш ли? - запита тя веднъж, когато стаята вече бе останала празна и знаеше, че единствено той ще чуе думите й.
-Добре го каза - бяхме. - отвърна той без дори да я поглежда.
-Знам, че нямам правото да те моля за каквото и да било, но поне ме чуй. - каза му тя и се приближи, докосвайки ръката му, за да го накара да я погледне.
-Знам, че всичко, което направих... Няма как да поправя миналото, но...
-Права си, няма как. - отвърна той и дръпна ръката си, отдалечавайки се от нея.
-Съжалявам, че съм била глупачка да не забележа теб от всички други. Съжалявам, че заради мен си се променил толкова и... Съжалявам... Но приятелите не заслужават ли втори шанс? - прошепна тя отчаяно, защото едва сдържаше сълзите си.
-Твоите може би... - отвърна той и погледна за миг към нея с онзи студен изпепеляващ поглед.
-Ти също си ми приятел, независимо дали ти смяташ мен за приятелка. Това няма да се промени. Не ме интересува какво ще кажеш или направиш, за да ме нараниш така, както аз теб. Всъщност вече го направи, но... - спря за миг тя.
-Отново допускаш същата грешка, не виждаш ли? Светът не се върти около теб. Разбери го! Да, бяхме приятели. Но някъде в миналото. Ако можех щях да променя това. Сега, макар и късно поправям грешката си. Може би и ти трябва да направиш същото. - каза й той и излезе от стаята.
-Единственото, което искам да променя... Е това, че никога не разбрах какво си всъщност за мен, докато не те загубих. - прошепна тя. Няколко сълзи се стекоха по бузите й. Сълзи, които той никога нямаше да види. Думи, които той никога нямаше да чуе. Болка, която никой друг не би искал да изпита...

Няма коментари: