29 януари, 2009

И в мъглата от парфюм...

Мисъл... Кратка, бърза, моментна, обсебваща... Като ароматът на парфюм, който докосва едва с пръсти. Мирисът се впива в теб така, както ноктите се плъзгат по кожата, оставящи червени следи. Сладка болка... Горчиво опияняваща, невъзможно силна, оставяща без дъх всеки... Или поне мен...
Дъх... Замъгляващ студеното стъкло. Ледена целувка... Нереална, истинска, вечна... Сякаш те докосва снежинка... Студено и влажно докосване. Потръпваш в мига щом погали лицето ти... Превръща се в хладка капчица вода, която се стича по лицето... Докосва устните ти... Умира там, целувайки те вечно... Може би...
Мечта... Детска, невинна, желана, сънувана... Недостижима, невъзможна... Всяка мисъл... Носи нова сладка болка... Впиваща се в кожата... Оставяща аромат... Далечен, желан... Докога ще продължи това?... Завинаги... Защото само вечността е онова, което имам със сигурност...
Вик... Раздиращ тишината... Усещаш ли неговата сила?... А бе само шепот... Нереален... Само в мислите ми... Дочу ли го?... Почувства ли?... Знам, не си... Мислиш, че е само сън... Илюзия... Опияняваща, страстна... Вледеняваща... Утрото ще я отпъди както миналата нощ... И всяка друга преди това...
Чувството разкъсващо... Искам да спре... Без теб... То не значи нищо... И носи само болка... Признавам сладка и желана е, но боли... Парфюмът... Казващ много повече от думите... Оставящ следи... Ще изчезне... Както снежинката на устните ми, която ще се стопи... Ще изчезне... Завинаги... Или поне докато не повикам спомените... Ще се скрия в тяхната студена сянка... Вледеняваща... Убиваща... Самота...Пристрастена... Към теб... Към всяка секунда на сладост... На студенина... Обсебена... Желаеща само теб и то сега... Ела... Последвай гласа ми... Докато шепна името ти... А утре... Когато утрото настъпи пак ще си далеч... Зная... Но няма значение... Не и докато вярваш в илюзията заедно с мен... Просто ме последвай... Там, където завинаги ще лежи студената целувка на снежинката... Донеси топлината... И в мъглата от парфюм... Нека пием в името на вечността... Онази, която сами ще създадем... Завинаги...

Няма коментари: