18 април, 2009

Повярвах, но защо?

Тя пристъпва бавно с едва доловими стъпки. Почти невидима... Неканена... Сяда до теб... С ръка ти посочва посоката и ти поглеждаш натам. Не си способен да погледнеш настрани дори за миг. Цялото ти внимание е насочено към онзи, който тя избере. Дори не те пита дали искаш...
Харесва ти, нали? Някой друг да реши вместо теб накъде да гледаш? Скоро няма да е така, но това е без значение. Продължаваш да следваш всяка нейна посока, всеки шепот... Просто протяга ръка към теб и за един миг всичко се променя. Вече няма значение дали е нощ или е ден, дали вали или не... Няма дори значение кого ще посочи тя... Просто се подчиняваш...
Но идва миг, в който дори не ти е нужна ръката й. Знаеш достатъчно добре и сам накъде да погледнеш. И не можеш да откъснеш очи дори за миг от онзи... Може би ти е дал причина да го погледнеш... Да го последваш... А може би тя си е играла с теб както досега... Заблуждавала те е...
Краят идва, а промяна няма от началото дотук. Всичко си е същото... Усмивките... Думите... Дните... Слънцето... Луната... Светът...
Сега видя истината, нали? Не другите са различни, а ти! Точно така! Тя не посочваше на тях грешната посока, а на теб! Не шепнеше на него лъжи... А вярваше й сляпо ти...
Знам... Красиви са нейните слова... Способна е да излъже всеки... Понякога бягаш от нея... Когато вече опознаеш до една лъжите й... Но в един момент забравяш... Защото усмивката му просто заличава всяка твоя мисъл... Думите нежно галят най-нежните струни на душата ти... И докато се осъзнаеш, вече е твърде късно... Тя е успяла с черно мастило да напише името му в твоето невинно сърчице... Не можеш да го изтриеш... Ще си остане там... Повярвай ми, аз вече знам!Не го казвам на някой друг, а на самата себе си. Защото пак успях да се предам в ръцете й... Коя е тя ли? Някои я наричат любов... Други съдба... Трети проклятие... Сами изберете.

Няма коментари: