25 април, 2009

Искам да запомня

Искам да запомня този ден. Почти всяка секунда от него. Искам да мога отново да си спомня как стоях на сцената и не ме интересуваше дали някой ще се засмее. Просто си се радвах на деня, на слънцето, което грееше като по чудо... На вятъра в косите ми... Музиката, която дори да не беше идеална, въображението ми бе запазило перфектния звук и хармония и ми ги припомняше...
Искам да запомня усмивките, хората... Всички бяхме деца. Малко пораснали, но все пак... Просто деца, които се забавляват, играят, усмихват се... Няма напрежение, а само радост дори в очите на съперника. Нали всичко все пак е игра?
Искам да запомня черното... Ритъма, мелодията, стъпките... Всяко движение... Всеки поглед... Всяко твое ново изражение, все по-сериозно... Дори ми липсваше усмивката... Онази усмивка...
За кратко, съвсем кратко време. Но то бе достатъчно, за да разбера колко много напред съм продължила... А не биваше...
Искам да запомня спокойствието, смеха, приятелите и техните усмивки... Също спокойни, радостни... Все пак е празник... А ние имаме нужда от тези дни в годината, за да си спомним за усмивките, и музиката, и хората около нас, и детското в себе си.
Искам да запомня миговете преди да отпусна глава върху възглавницата и да заспя... Пиша тези думи и във всяка оставям нещо съкровено. Ключове към спомени, картинки... Който да ме накарат да се почувствам спокойна отново както днес... Да предизвикат усмивка, а дори и някоя и друга сълза... Просто... Искам да запомня... За да се върна някой ден точно тук... В този момент и да открия нещо повече от само думи... Да открия онази, която съм била... Дете, което се усмихва и се смее високо... Дете, което мечтае... Дете, което обича... Просто дете...

1 коментар:

aЗ (sun) каза...

Хубаво е чувстово да си дете отново - без проблеми и сложни занимания. Просто да се смееш и забалвяваш! :]