06 април, 2009

Ще те помня винаги (PoF)

"Има неща, на които просто не им отива да съществуват за дълго... Появяват се като ярка звезда на небето, засияват с най-прекрасния си бледо-жълт цвят... И изчезват толкова бързо, че не можеш да си сигурен дали наистина ги е имало или са били част от някой сън... Моето не беше сън... Дори моето съзнание не може да създаде толкова истински сънища... Беше си истинско и живо... Дори му бях дала име... То бе моето цвете... Поливах го всеки ден, а то ме даряваше с нов аромат всяко следващо утро... Докато листенцата не почерняха... Имаше пламъци... Изгарящи и огнено-червени... От него не остана нищо освен пепел... Няколко сълзи се отрониха от очите ми... Но знаех, че нямаше да съществува дълго... Бях му ядосана за това... Бях ядосана и на себе си, затова скрих пепелта зад няколко други цветя, а сълзите - зад фалшиви усмивки. Дори не разбрах, че частица от мен изгоря с него... Признавам, бях слаба. Не исках да признае, че може би не бе виновно то, че изгоря и се превърна пепел... Виновна бях аз, че го създадох, а не успях да го опазя от пожара. Днес е нов ден. Започва нещо ново, но преди да започне, трябва другото да бъде запазено... Затова забравих за усмивките и другите цветя. Плаках на воля, събирайки пепелта в малка метална кутийка, с форма на сърце. Сбогувах се с моето цвете и вече можех да се усмихвам, без преструвки... И то и аз бяхме си простили всичко...
Сбогом, мило мое... Ще те помня винаги... "

В тихата нощ тя вече уморена, бе затворила очи. Дълбоко в себе си знаеше, че не се бе борила достатъчно силно за своето цвете. Но нямаше значение, защото дори само споменът за съществуването му, щеше да и носи спокойствие. Понякога щеше да плаче, но само със сълзи на радост, защото бе сбъднала един свой сън. Бе превърнала една нищо и никаква идея в нещо истинско и значимо. Такива цветя никога не се забравят, защото са единствени по рода си. Споменът за нейното също ще бъде вечен.

Няма коментари: