10 юни, 2009

Докато си тук

Вече е без значение кой ще узнае и кой не. Няма смисъл да се крия зад фалшиви усмивки и смях, който дори за другите не звучи реален. Но не другите имат значение, поне не толкова голямо в моя мъничък свят. Онова, на което държа наистина си ти. Затова съм винаги тук, винаги наблизо. За да се посмея с теб... Да те прегърна, когато си тъжен... Или просто да постоя с теб в тишината, докато усмивката ти отново не озари моят ден.
Може би това ме прави жалка... Може би трябваше отдавна да го кажа, но... За теб няма значение дори ако съм убила някого, защото пак ще си там, за да държиш ръката ми. Илюзията отдавна е назад във времето, а ти все още си тук. Не си избягал. Не си се променил. Нищичко в теб не е различно, а дори е още по-хубаво.
И си тук, и си близо... И искам да ти кажа толкова много... Но в края на деня просто не мога. Не бих могла да ти предам вината си. Не бих рискувала да те загубя просто заради един каприз. Поне това си повтарям всеки път, щом достигна на крачка от теб. И протегам ръка, само да да хвана твоята, както винаги, а думите ми се изгубват в тишината.
И всичко ще бъде наред, поне докато все още мога да протегна ръка и ти да си там. Думите са без значение, докато си тук, където мога да виждам усмивката ти всеки път щом пожелая.

1 коментар:

** ...All that I am ... ** каза...

'' Пух? - каза Прасчо.
-Да - отговoри Пух.
-Нищо - каза Прасчо, хващайки го за лапичката - Просто исках да съм сигурен,че те има, Пух... ''
:]]]]