30 юни, 2009

Аз съм...

Доживях до момента, в който мога да завърша това изречение. Аз съм мечтателка. Обичам семейството си. Не бих могла да си представя живота без приятелите ми. Не обичам лицемерието. Премълчавам мнението си, когато то е отрицателно, за да не обидя някого или да предизвикам караници, но има моменти, в които забравям да симълча и тогава казвам повече от необходимото. Имам навика да се държа идиотски точно когато имам нещо сериозно за казване. Просто прекалено много пъти съм казвала сериозни неща и никой не ги е вземал насериозно, което някак не е приятно. Затова сега през смях изричам най-значимите фрази от себе си и ако човекът отсреща ме познава достатъчно добре ще знае какво всъщност имам впредвид. Ако ли не ще се посмеем заедно и всичко отново ще бъде наред.
Не обичам да говоря за себе си. Затова и се чудя как стигнах до този пост. Но все пак вече имам какво да кажа. Знам коя съм и коя не. Имам и склонността да забравям, затова ми напомнете за тези мои думи ако изневеря на себе си.И така... Не съм от винаги усмихнатите-независимо-от-всичко хора. Често мрънкам и то почти винаги за глупости. Говоря много, освен когато ми е криво. Тогава гледам накриво и буквално започвам да крещя на всеки, който се опита да разговаря с мен (добре де, почти всеки). Трудно се привързвам към някого. Поне се опитвам да е така. Причината е просто, че не обичам сбогуванията след това, а такива винаги има.
Доста често мързелувам и си понасям последствоята. Правя само каквото е задължително, когато мога и повече. Ще се опитам за в бъдеще да променя това. Обичам да внасям нещо от себе си в нещата, особено в онези, които ми харесват. Лесно се вманиачавам до едим момент, в който просто слагам край и повече не се връщам към въпросната мания, освен при много особени обстоятелства.
И все пак съм просто дете, като всички останали. Дете, което се смее, което плаче понякога, което си има свои мечти и свой хубавичък розов свят. Дете, което би стояло цяла нощ навън, само за да види изгрева на Юлската утрин. Дете, което беше докоснато от снежинка тази зима и най-накрая - дете, което обича.

love me, hate me say what you want about me :)

3 коментара:

titi the pooh каза...

Хей,дете...този пост е доста описателен и истински... постигнала си това,което си си наумила с писането му..а именно,да разбереш коя си и коя не си..
Радвам се за теб.. и знай,че дори и да си лееко /кхмммм/ досадна...ъ....от,да кажем,време на време, умерено вманиачена,това за НАС приятелите ти,няма никакво значение.
И знаеш ли защо? - Защото ти си си ти! Без значение колко глупости можеш да изстреляш в секунда /ооох,чеки..това е моята специалност/ или колко идиотски бясна можеш да бъдеш...
Радвам се,че отново потвърди че не искаш да си една от многото...Отново показа,че си една от малкото ;]

** ...All that I am ... ** каза...

Хах... Страхотна си! Хубаво е, че се познаваш - знаеш какво искаш и какво не.
Усмихни се на себе си и на света около теб. Така всеки ще те приема каквато си. :]]]

just a stranger каза...

Благодаря Ви!
Титинко, обичам те! (hug)<3