10 юли, 2009

Може би...

Ако този ден бе последният, в който съществуваше света, то вероятно бих била достатъчно смела да се изправя, да се покатеря на най-високото място, така че всички да могат да ме видят и бих казала на всички какво наистина значиш за мен. Ако този ден бе днес, то нямаше да се страхувам да погледна към теб и докато се изгубвам в шоколадово-сладкия ти поглед да ти кажа всичко онова, което съм шепнала хиляди пъти, гледайки онази снимка. Ако ми оставаше само ден живот, то бих го прекарала изгубена в теб. Какъв по-хубав начин да заспя завинаги...?
Истината е друга. Може би нямаше да бъда смела. Може би щях да бъда същата страхливка, каквато съм и единственото, което правя е да се самозалъгвам. Вероятно не така сте си ме представяли. Но нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Това все пак не ми пречи да се изгубвам в илюзиите, но когато най-сетне се събудя и ти си далеч - съвсем друга история...
Не бих могла да си отида, знаеш ли? Бих стояла точно тук, където да можеш да ме достигнеш ако пожелаеш и бих чакала онзи последен ден от съществуването ми да дойде точно тук. Някои неща просто не се променят. Но кой знае, може би все пак ще бъда достатъчно смела някой ден.
А дотогава... Може би ще ми дадеш причината да те оставя и да продължа. Какви ги говоря?! Не бих могла да те оставя дори животът ми да зависи от това. ...А може би... Просто те е страх точно като мен...

4 коментара:

Шизофреничка каза...

не чакай края на света. (: *гуш*

just a stranger каза...

ще опитам :) (мечета)

** ...All that I am ... ** каза...

А защо просто не се оставят да бъдат обичани...? Защо ги е страх...? А ние можем.. можем да ги обичаме въпреки всичко!

just a stranger каза...

Може би, защото са просто две деца, които не могат да осъзнаят какво значт едно за друго и имат нужда да бъдат изгубени, преди да се намерят... :)