22 юли, 2009

Ами сега?

Не е края на света. Казах го. И какво от това? Все още има "утре", нали? Дните ще минават бавно известно време. Ще се опитвам да правя всевъзможни нелепи предположения на това какво е можело да бъде и какво предстои. Била съм тук и преди, правила съм го. Просто трябва да изчакам това чувство на безпомощност да премине.
Безсънието ще изчезне и повече няма да дочаквам изгрева и да заспивам, гледайки онази звездичка над покрива на съседната къща да блещука едва в изчезващия мрак. Няма да се чудя накъде да погледна, за да залича следите... Стъпките ще изчезнат постепенно от пътя. Сълзите ще стихнат. Ще остане само бледия спомен, към който ще се връщам хиляди пъти в съзнанието си. Може би ще боли...
Ако бе възможно бих върнала онзи момент. Все още не съжалявам, че позволих да се случи, но обичам да знам какво да очаквам. А сега не знам какво следва. Казваш едно, а действията говорят друго. Може би трябваше да си остана страхливката, която не смее да каже истината. Малко късно го казвам. Знам.
Има само един начин да науча твоята истина. Времето ще покаже. А дотогава ще заспивам, гледайки към онази звездичка в здрача между днес и утре, докато повече нямам сили да мисля и да държа очите си отворени. Ще се събуждам след близо пет-шест часа със същите въпроси, които са ми пречили да заспя и ще продължавам да се чудя дали постъпих правилно.


Вариантите са два. Ако съм сгрешила, то вероятно загубих приятелството ти. Онова, което нямаше граници. Бяхме сериозни, бяхме тъжни, бяхме весели, бяхме деца и бяхме заедно през цялото това време. Ако съм направила правилният избор, то не си ми казал цялата истина и все още има какво да очаквам. Третият вариант, изключваш предходните два е следният - няма правилно и грешно. Има само избор, който сама направих. Нещата може би ще си останат каквито бяха и нямам причина да мисля, че не си ми казал всичко.
Мнението ми не е обективно, но имам чувството, че вторият вариант е по-вероятен. Или може би първият. Или може би третият... Винаги успяваш да ме изненадаш, така че ще те оставя да го направиш и този път.

1 коментар:

** ...All that I am ... ** каза...

Винаги ще има ''утре'', но дали това променя нещо? Новия ден не означава Ново начало, нали?
Всичко ще изчезне един ден - болката, страха, безсънието, въпросите... Важното е да не позволиш и способността ти да обичаш също да изчезне с тях!
С теб съм! *гушшшш*