01 юли, 2009

Friends for Life

Последният ден приключи. Не знам как точно достигнах до тук. Беше януари и се заливах от смях с блясък в очите. Стоях навън в снега и оставях снежинките да ме докосват, мокрейки лицето ми. Чувствах с цялата си същност, че света бе мой. Стоях пред всички тях в четвъртия ден от годината и гледах горящите пламъци на шестнадесетте свещички, наредени върху тортата, носеща моето име. Чудех се какво друго бих могла да поискам, след като всички, които обичам бяха там в този миг. Единственото несъвършено нещо беше, че ти не бе там, но все пак беше перфектния рожден ден. И не исках да бъдеш там повече, защото щеше да изчезнеш след месец два, оставайки просто спомен - лъч от светлина.
Месецът мина, а все още беше там, строейки къщичка с безброй стаи, в които да напъхаме всяка мечта и независимо колко далеч ни отведе живота един ден, когато се върнем и престъпим прага на нашата къщичка, отново щяхме да бъдем същите деца, които мечтаха и се смяха в онези все още студени зимни дни.
Последният ден приключи... Частица от мен проклина мига, в който започнах да проверявам дали си тук или те няма. Преди да се появиш бях завършена. Бях преживяла скучното лято и многото объркващи отношения. Мечтите ми се бяха превърнали в цели, които имах намерение да осъществя, незасивимо как. И някъде между съня и реалността всяка цел, всяка мечта просто избледняха. Не можех да ги видя повече, или по-скоро не можех да видя себе си в тях. Виждах нечия фигура на мястото, където преди виждах себе си и не можех да си обясня как съм допуснала това да се случи. Все още не мога... Просто в един миг бях където исках да бъда и имах контрол над всичко, а в следващия се лутах наоколо без да зная как или защо съм тук.
Последният ден приключи. Имах да кажа много, но никога няма да бъда достатъчно смела да се изправя и да кажа всичко онова, което е било затворено в мен толкова дълго време. Може би така е по-добре. И все пак... Благодаря, че преобърна света ми наопаки за по-малко от ден. Благодаря ти, че те има, защото правиш моя свят по-светъл само с присъствието си. Ако някой някога би променил света, то това ще си ти. Благодаря ти, че без дори да подозираш казваше нещата, които исках да чуя и ме караше да се усмихвам всеки ден. Благодаря ти, че ми помогна да открия себе си, докато всъщност непрестанно се изгубвах в теб.
Неше забавно, сладко, детско, невинно... И ми беше напълно достатъчно. Не искам повече да пиша за теб или да говоря за теб. Затова ще се постарая да напъхам всяка усмивка в една хубава голяма кутия при всички други неща, които да ми напомнят за теб. Защото ще си отидеш, а аз не искам да бъда там, за да го видя. Не искам да изгубвам контрол. Искам светът ми да си е такъв, какъвто беше преди да се появиш.
Изчерпах всяка една частица от себе си, за да ме забележиш. Дали успях само времето може да покаже. Дали съм се отказала от теб ли? Това ще отнеме много дълго време. Но имам една новина за теб - накара ме да се привържа към теб и да свикна с присъствието ти. Сърчицето ми му е достатъчно, но това съвсем не значи, че нямам нужда да си наоколо, макар и само за кратко. Ти направи избора си, аз правя моя. Ще бъда до теб дори да боли. Ще държа ръката ти, ако имаш нужда от мен. Но колко силно всъщност ми въздействаш няма нужда да знаеш. Благодаря ти!
I totally hate saying it, but... Friends for life, right? I believe that in ten years we still will be friends. Because this is who we are - me and you. We need each other from time to time not to get lost. That is something that no one can get away from us.

2 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Почти в едно и също положение сме и двете, но аз дори и да искам няма как да: '' ...бъда до теб дори да боли. ...държа ръката ти, ако имаш нужда от мен.''
Все пак всичко друго, което си описала се отнася и за мен.
Благодаря, че си успяла по този начин на вникнеш в сърцето ми.

just a stranger каза...

Всъщност като се замисля и аз не съм сигурна дали мога да бъда всички тези неща за него. Но поне мога да опитам. :) whatever it takes!
Надявам се скоро да се измъкнем от това положение. (hug)