11 юли, 2009

Kiss my eyes and lay me to sleep

-Хей, Дитету! - каза ми той, като се усмихна с онази моя любима усмивка.
-Кажи, Дитету! - отвърнах и също се усмихнах в отговор. Беше автоматична реакция. Не можех да го видя и да не се усмихна, дори когато тя беше там.
-Обичкам те! - добави внезапно той и точно тогава ми стана ясно, че очевидно сънувам.
-И аз те обичкам! - отвърнах мило и тъкмо срещнах погледа му, когато някой ме повика и ме дръпна за ръката, отдалечавайки ме от него. Както казах, беше само сън. Тя бе до него, а той ми каза нещото, което от толкова дълго исках да чуя.


Колко нечестни са сънищата - показват ни онова, което не можем да имаме и ни лъжат, че света е наш, а като се събудим си оставаме сами със създадените илюзии и с разочарованието, че някога сме си позволили да им повярваме.

2 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Сънищата - безкрайна тема. Напоследък чак не искам да заспивам, защото в сънищата си съм щастлива. Истински щастлива! Там нещата са такива, каквито ги искам. Болезнено хубави... А сутрин - разочарованието ме съсипва.

just a stranger каза...

До болка позната история. Точно затова стоя до сутринта и после умът ми е прекалено изморен, за да ме залъгва с разни хубави сънища.