19 юли, 2009

Making a difference

Това бе едно от желанията ми за тази година. Да променя нещо. Исках да спра да следвам модела, който следвах досега. Беше ме страх да не прекаля. Криех се зад усмивки и си повтарях, че всичко ще бъде наред. Това и сега го правя и вероятно не подлежи на промени...
Писането е моето си нещо. Мога да създам приказка от най-страшния кошмар. Мога да превърна рая в ад, но да ви накарам да се влюбите в дявола с красотата на думите. Мислех това за магия, а го приемах за начин да избягам. Страхувах се да кажа или направя нещо, затова превърнах моята собствена история в парченца, като от пъзел. Нарекох ги "истории" и реших, че имам добра фантазия. Но парченцата не съвпадат. Не мога да го свържа, защото всяко едно е преминало през редакция, за да скрие истината. И то я криех не от друг, а от мен самата.



И тъй като все още е днес. Същото онова "днес", в което реших да продължа с опитите да променям нещата и същото онова "днес", в което вече знаеш истината... То бих казала, че писането е най-добрият начин да лъжеш някого. Просто е. Избирам си герой, на когото да подръжавам. Днес съм Жулиета, утре Мери Попинс... В случая днес бях Хаус *смехът е позволен*.
Истината е адски тъпо нещо. Никога не съм я смятала за нещо велико, сега имам и доказателства. Не е толкова хубава, колкото всички разправят. Мислиш, че си герой, задето си я изрекъл, но с това само лъжеш себе си. Страхуваме се от истината, сякаш тя е нещо толкова могъщо. Какво е тя пред разрушителната сила на лъжата, където можеш да превърнеш дори любовта в омраза? Истината може единствено да разочарова и наранява. Затова съществува лъжата.
Логиката и аз сме невероятни приятелки, както се забелязва. =)
Както казах мога много неща с лист и химикал в ръка. Но дори така не мога да избягам от истината. Тя рано или късно щеше да се появи. Но не от нея се страхувах, а от последствията и промените, които ще донесе.
Днес съвсем не е края. Днес беше началото. Въпросът е на какво всъщност бе началото? На моята смелост, оптимизъм или съвсем ново ниво на искреност. Едно нещо знам със сигурност - не съм се отказала. Все още съм себе си и никой няма да промени това.
И тъй като все още съм Хаус - винаги съм права. Дори всички да мислят, че греша. Накрая винаги узнавам истината и досега не съм грешила. Нямам намерение и да започвам. Просто изчакайте и ще се убедите. =)

1 коментар:

** ...All that I am ... ** каза...

Във всяка истина се крие както болка, така и някаква странна красота. Поне аз я виждам. Понякога всички се крием. В един даден момент от живота си просто искаме да се скрием. Аз също в писането откривам себе си и там се чувствам спокойна.
Нека това ''днес'' ти донесе желаната промяна към нещо по-добро!
Усмихни се, светът те очаква! :]]
*мечки*