10 август, 2009

Тишина

Предупреждение:
Текстът по-долу представлява доста мрънкане, малко приказни нюанси и главно думи, неизречени наглас. Четете на своя отговорност. =)


Преди няколко дни докато разговарях с майка ми бях на мнение, че не искам за нищо на света да върна времето назад. Харесваше ми как стоят нещата. Виждах ясно себе си между илюзиите, без които не бих била себе си и реалността, която никога не поглеждах в очите.
Затварям очи и виждам нея - моето второ "аз" да върви из цветните поляни нагоре по хълма. Тънката рокля следва всяко движение, а вятъра умело я отвежда в други посоки... Отново и отново... Прилича на танц. Хаотична хармония от грация и несъвършенство...
Тя забърза нагоре. Оставаха й няколко крачки до върха, които пробяга. Вместо да спре за почивка, тя разпери ръце настрани и започна да се върти, гледайки небето. Усмивка озари лицето и, щом една капчица дъжд намокри устните й. Затвори очи и след миг вече усещаше студенината на дъждовната вода да попива по роклята. За един кратък миг можех и аз да го почувствам, преди тя да тръгне отново на някъде без път и посока. Скри се от дъжда под едно дърво, за да погледа света от страни. Замъглената гледка бе като излязла от някой сън. Поляните надолу по хълма, дърветата в далечината, малките червеникави покривчета...
Не се чуваше нищо друго, освен падането на капчиците по листата. Ароматът на свежест се бе разнесъл из хладният следобед. Далеч зад един облак се подаваше слънцето, създавайки една от най-вълшебните картини - дъгата, която преминаваше през цялото небе. Дори най-добрият художник не би могъл да си представи тази картина и да я съживи върху бялото си платно. Не би могъл да улови нито свежестта на дъжда, нито шумът от капчиците, когато докосваха земята. ...
Ако бе възможно щях да върна времето в един точно определен ден. Бих могла да до изживявам всеки ден отново и отново и никога нямаше да бъде достатъчно. ...


И все пак, колко пъти трябва да повторя, че е било илюзия, че да ми повярваш? На мен казваш, че не знам всичко. Аз мога да кажа същото. Така че, за доброто на всички може би трябва да си напиша на някоя бяла тениска "Мина ми, спрете да ми повтаряте какво е можело да бъде!". Защо ли? Бях си намерила успокоение в това да вярвам, че е нямало нищо през цялото време. И нямах силното непреодолимо желание да си кажа: "Ще питам, пък да става каквото ще". А сега ми се иска да си го кажа и да попитам и дори не ме е страх от отговора, но знам какво бих могла с лека ръка да разруша, а не искам. Е... както обичаше да казва една моя приятелка: "Баси приятелките!". Не се ли предполага, че вече трябва да оставим темата "колко жалка мога да бъда" том не знам вече кой и да си намерим друга тема, като например: "все още ли държиш на мен или просто по навик правим всичко".
Отново нямам смелостта да кажа всичко това на когото трябва, но както и да е. Няма смисъл да си хабя нервите за глупости. То ще се разбере рано или късно кое какво е било.
А сега ще изрека най-великата лъжа, когато някога ми е била в ума - мина ми! Да, това ще повтарям. Да видим този път как ще стигнем до темата, че съм жалка. И все пак може би късно, но поне казах нещо. Все пак направих възможно най-доброто, като криех истината, защото не виждах смисъл да си развалям приятелството. И това ме прави глупачка ли? Ми хубаво. Мисли си каквото си искаш! ...

Случиха се прекалено много неща и вече не съм сигурна в нищо. Нито кой какъв е, нито защо казва или прави нещо. Изгубих си таланта. Не може ли да върна времето назад до поне една година? И то не само за мен. Сигурна съм, че и някой друг би желал точно това. Поне ще съм сбъднала едно желание, освен моето. Ако можех наистина просто да затворя очи и да бъда другаде, където времето е без значение и няма да има никой друг освен мен, бих затворила очи на мига. Но не се случва нищо и тишината я няма.
... И отново ще мине полунощ, както всяка вечер, но този път ще бъда при сънищата си, където мечтите не са просто илюзия. ... При тишината на моето утре...

3 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

И на мен една година назад ще ми върши работа, но... нямаме машина на времето. ;[ Иначе недей обръща внимание на тези, които не те разбират... Нали за това е шоколада, нали за това съм Аз :]
*хъгс* До тебе съм когато имаш нужда! (:

just a stranger каза...

Едно дите един път ми обеща, че ще ми помогне да построим машина на времето. Дали да не му напомня? xD
Шоколадът с карамел е ВЕЛИК!
Благодаря ти, че те има! *гуш*

** ...All that I am ... ** каза...

И аз ще помагам за машината, ако трябва! хД Великк ее ! <33
Моля, и аз благодаря за същото! *hugzz*