11 август, 2009

Истинско

Чували ли сте, че понякога сме слепи за онова, което стои точно пред нас? Не знам дали точно така беше, но аз си мисля, че съм в ролята на слепеца.
През цялото това време ме беше страх, че ще те загубя. Не смеех да кажа каквото и да било или го казвах на шега. Оказа се, че ти никога не би ме оставил да си отида. Толкова пъти казвах неща, които биха отпратили всеки друг, но не и теб. И дори да не се виждаме всеки ден, а само да си пишем, винаги ще бъде така. За добро или за лошо те срещнах и дори преди да те познавам знаех, че има нещо специално в теб. Сега знам, че както ти за мен не си просто някого от всичките зелени кръгчета, така и аз за теб съм нещо повече.
Можем да не си говорим и пак да се чувстваме близки, защото нали това е приятелството. Истинското приятелство. Когато желаеш на другия единствено щастие и би обърнал света, само за да върнеш усмивката на лицето му.

Ти си моят дечку и никой никога няма да промени това. Дори да си далеч, пак ще си близо. Нали навсякъде има интернет. А ние дечкувците знаем как да се намираме, дори когато се изгубим.

2 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Пак ще използвам една моя любима мисъл /извинявам се, че може да не е точна хД /: Какво са метри и километри? Просто физични величини, които сърцето не може да приеме! (:

just a stranger каза...

Добре казано! Достигнах до извода, че съм на мисъл от Луната. *слънчицее*