14 август, 2009

Отново и отново

-Къде съм? Как попаднах тук? - питам, но няма кой да ми каже отговора. Продължавам да вървя, а не достигам до никъде. Правя всичко по навик и денят се повтаря един и същ с единствената разлика, че за другите времето не е спряло.
Вървя нанякъде, но не достигам до края на пътя, нито се връщам в началото. Търся знак, който да ми покаже накъде да продължа, но такъв няма. От всякъде чувам гласове, но никой не е достатъчно ясен, за да го последвам. Понякога дори започвам да мисля, че си ги измислям, за да забравя за тишината.
Полунощ е. Отново е средата на нощта и за пореден път се връщам към мислите, които нахлуват вече дори в сънищата ми. Като омагьосън кръг е. Всеки ден се повтаря отново и отново.


Винаги е полунощ. Минават дни, седмица след друга и нощта никога не ме напуска. Не виждам накъде отивам. Понякога сядам на земята и просто стоя, очаквайки да се случи чудо, но такова няма. Чувам само онзи глас от моите илюзии, който ме вика да продължа. Изправям се отново и побягвам към него. Не спирам, дори когато чувствам, че не ми достига въздух и в мига, когато съм най-близо и вече чувам ясно думите, сякаш всичко изчезва.
Отново съм изгубена сред дните, когато е полунощ и не виждам светлина. Очаквам нещо да се промени, но всъщност дълбоко в себе си зная, че не съм в приказка и няма да има кой да ми подаде ръка, за да продължа напред. Тогава започва всичко отначало. Изправям се, сякаш нищо не се е случило и продължавам по този път, водещ наникъде. Отказвам да следвам гласовете и просто вървя.
... До следващият път, когато ще повярвам отново и ще последвам илюзията си...

3 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Ти сама казваш, че освен илюзия... какво друго да последваш?!?!...
А тези дни - сиви и еднообразни изобщо не помагат.
Аз обаче ти подавам ръка и се надявам да успеем да излезем от този омагьосан кръг. *гуш*

just a stranger каза...

Мда, то че ще излезем няма съмнение. Но не съм сигурна, че искам това да свършва, защото без илюзията света пак ще си е сив, само че няма да има накъде да побягна този път.
Прецакана история. Уф...
Поемам подадената ръчичка, но ако те задърпам назад и се разпищя кату малко дете - научих го от едно друго такова. xD

** ...All that I am ... ** каза...

Нямаш проблем. И аз обичам да си попищявам понякога. хД *хъгс*