22 август, 2009

Изгубена

Вдишвам. Усещам хладният въздух да влиза в тялото ми. Вятърът игриво размята косите ми и затворя ли очи изгубвам се... Но не се чувствам изгубена. А по-скоро намерена. Горещият пясък пари пръстите ми, докато стоя с разперени ръце пред синьото море. Слънцето свети срещу мен и след няколко секунди вече съм забравила къде се намирам. Топлина, хлад, топлина хлад... Вятърът подухва и спира за миг... Отново и отново си играе с мен.
Отварям очи и докато се усетя вече съм тръгнала с бавни стъпки напред по пясъка към вълните, разбиващи се на брега. Страх ли? Не познавам това чувство в този момент. Следвам единствено гласа, който чувам всеки път, щом се изгубя... Следвам теб...
Присвивам очи и гледам нагоре към слънцето. Стъпка по стъпка водата ме обгръща все повече и повече. Топлина, хлад... Отново... Докато не усетя солта по устните си. Водата непрестанно ме дърпа накъде ли не. Вълните се усилват и една от всички тях ме оставя без дъх под себе си. Тогава гласът е най-силен. Мога дори да различа думите. Шепот, в който се заслушвам, като в музика. Не зная кое е горе и кое долу. Усещам само солта. Вятърът продължава да танцува и да си играе с морето. Танцува с него и се появават вълни, а те си играят с мен. Необратимо е.


Отварям очи и съм на пясъка. Вълните на брега галят нежно ръката ми, а аз нямам идея как съм се озовала тук. Бях изгубена. Продължавам да се губя отново. Единственият спомен е онзи миг, в който въздухът не ми бе достатъчен, но все пак те следвах. ... И солта по устните ми.
Стоя седнала на брега, където водата ме докосва. Вдишвам... Издишвам... Отново усещам вятъра и неговата игра, слънцето... Топлина, хлад... И всичко, за което копнея е да се изгубя отново, защото само тогава чувствам, че съм намерена. Изгубвам дъхът си и следвам гласът, който ме води... За да изгубя себе си в теб...
Из "Вдъхновение" - Place of Freaks