02 септември, 2009

След полунощ [втора част]

"Позволи ми да се изгубя отново. Не искам много - само няколко часа, в които отново да бъдеш в стаята, макар и на другия й край. Достатъчно е за един единствен миг да се вгледам в теб.
-Не бъди тъжен. Усмихни се. Утре ще бъде нов ден и всичко ще бъде наред, нали? Ще намериш липсващото парченце пъзел в картинката. Винаги го правиш. - прощепнах, знаейки че той все пак ще чуе думите ми. Но аз не съм като теб. Страх ме е да напусна стаята. Не искам да търся липсващите парченца в моя пъзел, защото ме е страх, че няма да ги намеря.
-Да, на теб говорех. Ще ми позволиш ли? Да се изгубя отново? Стой точно там. - посочих, а след това обгърнах себе си с ръце и се загледах в лицето му. Бе замислен, огрижен. Усмихна се едва в отговор, както правеше когато случайно срещнеше погледа ми. Едва тогава затворих очи и опитах да се изгубя.
-Кажи нещо... - прошепнах, усещайки сенките. Винаги се спускаха над мен щом затворех очи и пропъждаха образа му от съня ми. Стисках силно очите си, опитвайки се да ги накарам да си отидат, но не можех. Предадох се и отворих плахо очи, а той все още стоеше там. Усмивката му, онази топлата, която озаряваше деня ми като слънце, се бе появила на лицето му. Не разбирах какво става, но това си бе моят сън и само трябваше да си пожелая истински каквото и да е.


- Затвори очи. - чух нежният му глас да казва, още преди да прошепна желанието си. Изпълних думите му, а след това се заслушах. В далечината едва се чуваше музика. Можех да си представя клавишите на пианото да следват нотите безспир.
- Не се страхувай. Аз съм точно тук до теб. - прошепна отново той и можех да усетя топлият му дъх по кожата си.
- Слушай само гласът ми и музиката. Нищо друго няма значение. - кимнах в отговор при тези думи и се усмихнах. Вече ги нямаше сенките. Дори страхът ми бе далеч. Сякаш целият свят бе изчезнал и за тези няколко минути бяхме само ние. Всяка дума чертаеше нови и нови картини пред мен. Можех да докосна дори небето ако пожелаех. Да хвана падаща звезда, да вървя по водата, да бъда в едно с вятъра. Виждах всичко, което някога ми бе минавало през ума дори на шега. Мечти, сънища, едни от други по пъстри и красиви.
... За тези няколко часа отново се бях изгубила сред илюзиите на съня си. Но бях щастлива!"

Из "Дневниците на пристрастената към илюзии"

3 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

*скача като малко дете и крещи: Най-накрая 2ра част! * ...
Нещо вътре в мен изтръпна силно. Някак си ме изпълни написаното.
Благодаря за подарената приятна емоция! *гишки*

just a stranger каза...

Значи да измислям бързо и трета част (wasntme) =)
Радвам се, че ти е харесалу! *гушш*

the-stranger-in-the-crowd каза...

Измисляй, какво чакаш xD
Наистина е невероятно, и тази част, и първата! (: