01 октомври, 2009

Слънчице

Хубаво е винаги да носим със себе си по едно слънце. Нещо, което да ни кара да се усмихваме, дори когато вали дъжд. Не съм го казвала досега, но наистина си мисля, че тя носи в себе си едно такова слънце, което сякаш грее винаги и топли сърчицето ми. И дъждът вали над нея, но тя си остава същото онова слънчице, което познавам от както се помня и което обичам безкрайно много. Липсва ми понякога и като отворя кутията със най-скъпите ми неща намирам онези снимки от преди. И сякаш все още съм "малкото сладурче" и нищо не се е променило. За няколкото секунди, в които чух гласа ти отново почувствах онази топлинка. Благодаря ти, че те има. Имам нужда от слънчице понякога, което да ме огрява дори само с гласа си.


Какво е разстоянието? Просто секунди, в които сме далеч. Отминават сякаш е било вчера и идва ден, в който разстоянието вече е без значение. И в края на деня пак си си моето слънчице, за което винаги ще се усмихвам.

1 коментар:

** ...All that I am ... ** каза...

Хубаво е да си имаме едни такива слънчица - не само за лошото време, а и за най-хубавото! (: *гуш*