08 октомври, 2009

Липсва ми, пък!

Липсва ми толкова силно, че се чудя как все още не съм се разпаднала. Правя едно, а мисля за друго или спирам да мисля и просто функционирам от днес за утре, за да минат по-бързо дните и пак да е тук. Стоя все още толкова близо и се държа за един сън, а в реалността, където все още сънувам съм някак си безцветна.
Отново - липсва ми. Повече отколкото си мислех, че ще ми липсва. Обещах си, че няма и все пак... Съм си аз и ми е навик да се връщам обратно и да поглеждам назад. Забраних си да си спомням и да достигам до подобни признания, но е прекалено много тази вечер. И ми се иска да е тук, за да не ми липсва, а да се посмеем както преди и всичко да бъде наред.

Life sucks! Love does too...

1 коментар:

** ...All that I am ... ** каза...

Същата работа съм - връщам се назад, въпреки че съм си обещала да не го правя. Просто ми е нужно, за да живея....
*гуш