09 октомври, 2009

На него...

Не зная аз дали в тебе още огъня гори,
а в мен изгаря сладко и желано е дори
било то що било е някога преди
и минало, а все пак сякаш предстои.

По кой ли път вървя? Къде отивам?
Бягам ли или към теб се връщам?
Въпроси хиляди, а отговори липсват,
и думите нищичко вече не значат.

В забравените мигове сме скрили
онуй що пази вечността дори от нас,
за да не изчезне в пепелта без глас.

Криеница пак играем и по детски бягаме,
за да се намерим отново и просто да си кажем
поне едно "довиждане" на вместо "сбогом".

2 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Още преди да прочета реших да натисна в дясно, за да видя какво късметче ще ми се падне. Ето резултата: Не е трудно да направиш избор. Трудно е да живееш с него!
Та да... Направихме своя избор, но сега не можем да живеем с него, нали? ... *гуш*

` ٠•° Shooting*staR °•٠ ♥ ~ каза...

Може би можем. Някъде бях чела, че не бива да се отказваме от нещо, което ни е карало да се усмихваме. w/e
това всъщност ми е домашното по литература, вместо есе, да напишем сонет. :) Ноо естествено е свързано с реално съществуваща ситуация и .... струва ми се нямаме какво друго да направим, освен да се примирим за момента с избора си, докато не ни се наложи да избираме пак :) Тогава ще бъдем по-внимателни. Дано де!