04 декември, 2009

Разминаване

Притаих дъх в очакване. С бавни стъпки той пристъпи напред и седна в светлината на прожекторите, приковавайки вниманието изцяло върху себе си. Заговори с привидно спокоен глас, съсредоточен, опитвайки да скрие притеснението си. Говореше бързо, пленително, подтиквайки те да слушаш всеки звук, всяка дума, всеки поет дъх...
Тъмните му очи невиждащо поглеждаха в едната или другата посока, сякаш търсеше нещо, а блясъкът в тях бе толкова нежен и все пак изпълнен с решителност. Всяка частица от лицето му бе сериозна, освен тъмните замечтани очи, в които виждах цялата страст, с която бяха изпълнени думите му.
За един кратък миг всяко чувство напусна съзнанието ми, а секунда след това хаос от емоции премина през цялото ми тяло. Бе насочил поглед към мен и за един миг пожелах да повярвам, че наистина ме вижда. В онези няколко секунди желаех с цялата си същност светът да замръзне и да останат само думите му, очите, страстта...
Докато изпивах жадно думите и жестовете му, изгубила всякаква представа за света около себе си, вече знаех всичко. Ролята толкова му отиваше, че понякога се съмнявах дали наистина играе или изрича своите собствени мисли. И може би бе точно така.

Гласът му заглъхна и магията изчезна точно както се бе появила. Нямаше смисъл да спре зад завесите и да каже каквото и да било. Просто разминаване и всичко свършва. Мракът отново се спуска над залата, където всички са еднакви и думите изгубват значание.

3 коментара:

Susan Death каза...

омагьосваш...
толкова добре описваш всяка частица секунда от един миг краткотраен, но неповторим..

* Dreams come true... * каза...

Прекрасна си, но аз май съм ти го казвала. (: *гуш*

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Благодаря ви за хубавите думи. *гушшш*