09 декември, 2009

Неизживян спомен

Затворих очи и когато отново ги отворих звуците около мен ги нямаше. Премрежих поглед, защото почувствах вятъра да духа в лицето ми. Полъхът му бе леко хладен, каращ ме да настръхна. Вървях, но нямах никаква представа накъде. Внезапно около мен се появиха сгради, улици, лица, които не разпознавах. Огледах се и бях на познато, но в същото време ново място. Продължих да вървя, забавяйки леко крачка, като се стараех да не се заглеждам прекалено много в хората, с които се разминавах. След миг отново бях сама. Спрях, за да се огледам и сякаш виждах как всичко се движи в забавен ход. Сякаш се намирах в онези странни филми, където се случват подобни неописуеми неща на героите.
Едва тогава го видях. Сиво горнище, черни дънки, безизразен поглед. Вървеше право срещу мен. Несъзнателно и аз тръгнах към него, опитвайки се да разгадая сериозните черти на лицето му и какво се крие зад тях, но както всеки път неуспешно. Стъпка, две... Бе толкова близо, че усетих ароматът на парфюма му около себе си. Погледите ни бяха сякаш свързани с нещо и не можех да спра да го гледам. И той просто отмина...
За част от секундата всички звуци отново се върнаха. Времето ме изпреварваше и сега се движеше толкова бързо, че нямах дори секунда да се обърна и да извикам името му. Продължих напред без да се обръщам и след само няколко крачки следваше завой. Последвах пътя и след миг се озовах на същото място, от което тръгвах. Едва тогава видях как той се приближава към мен с онази потайна усмивка на лицето си. Без въпроси или отговори, без имена, без думи... Приближи се и отново усетих как времето спира. Кълна се, всичко сякаш бе замръзнало. Вдигна ръка и погали лицето ми, а след това вплете пръсти в тъмните ми коси. През цялото време погледът му държеше моя, докато не усетих топлият му сладък дъх. Затворих очи и почувствах устните му върху моите - нежен и чувствен, но дързък в движенията си...Когато най-сетне отворих очи всичко бе свършило. Бях сама в тъмната стая. Полунощ отдавна бе минало, а вятърът продължаваше да гали клоните на дърветата. Затворих очи още няколко пъти, но той си беше отишъл, точно както се бе появил. Като неизживян спомен, който щеше да ми напомня колко много неща можех да виждам със затворени очи.

3 коментара:

* Dreams come true... * каза...

ОБИЧАМ, чуваш ли, ОБИЧАМ да чета всичко написано от теб! <3333333333333333 *гушшшш*

Teddie каза...

Ти си прекрасна! Обожавам да те чета!

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Благодаря вии! *гушшшшш*