18 януари, 2010

За стъпките и спомените

Всеки има своя остров
Есе

Спри за миг. Поеми си дълбоко дъх, затвори очи и се огледай. Виждаш ли брега и морските вълни, разбиващи се в него? Точно както си го представяш е, нали? Палмите по брега, уютната къщурка, дървената пейка под сянката на верандата...
Вероятно познаваш това място като петте пръста на ръката си. Та то си е само и единствено твое. Красив остров, построен върху всяка мечта, мисъл или чувство. Заобиколен е с вода, за да не преминава всеки, а само онзи, който наистина ще оцени красотата и спокойствието на душата ти.
Нима не правим точно това? Наслаждаваме се на собственото си творение, забравяйки че някъде там някой ни чака. Изграждаме живота си безопасно, поставяйки внимателно основите, за да издържат на предстоящите бури и ветрове. В една заровена кутия крием всичко ценно - от старите семейни снимки до плюшеното мече, с което сме играли като малки. И всичко си има свое място в добре подредения хаос на острова. Защитени сме от водата и никой не може да ни попречи да си правим каквото пожелаем.
Знаеш ли, драги читателю, морето също крие своите тайни. Понякога не се знае какво ще доведат вълните му до нашия бряг. Събуждаш се един ден и виждаш, че някой непознат е разхвърлял всичко без дори да те попита. Въпреки желанието си да го изгониш, започваш да разговаряш с него, защото досега никой не е престъпвал бреговете на острова ти без твое знание. И някак се сприятелявате, заедно подреждате отново хаотичните части от острова и всичко си идва на мястото. Но нещо се е променило. Този непознат вече си има име и свой остров, от който сме част. Когато този някой реши, че е време да намери ново приключение той си отива и само стъпките му по брега напомнят за него. Дори когато морето ги отмие от пясъка, ти отново ще ги виждаш, защото специалните хора оставят следи, малки отпечатъци върху сърцата ни за спомен.
Някой ден отново от чисто любопитство напускаме острова в търсене на новото и непознатото. Водите ни отнасят при друг остров и друг непознат, когото жързо опознаваме, защото нещо ни е подтикнало да поискаме да узнаем всичко за този човек. Той от своя страна опознава нас, но един ден отново трябва да се върнем при собствения си съвършен наотичен свят, просто за да сме сигурни, че все още е там на мястото си. Оставяме на свой ред следи и се връщаме към познатите палми и малката къщурка.
Усещаш ли тъгата от това да вървиш по оставените стъпки на брега? Не ти ли липсва нещо? Съвършенството не е всичко, за което можем да мечтаем, нали? Нужна е смелост, за да разберем кое от всички пътешествия си е струвало риска, както и за да тръгнем подир онзи, чиято следа толкова ни натъжава. Как можеш да търсиш нещо, без дори да знаеш какво е то?
Всъщност доста е лесно. Отвори очи и се огледай. В реалния свят няма острови, но следите все още са там - отпечатъците върху сърцето ти и стъпките, които да последваш. Може би не е нужно да преплуваш океана в търсене на нещо непознато. Понякога онова, което търсиш е точно тук до теб. А може би трябва да махнеш покривалото от къщурката си и просто да оставиш онзи някой да те намери.
Върви към утрешния ден и запомни - щастлив е не този, който оставя следи, а онзи, който ще ги запълни и ще открие красотата в хаоса.

2 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Оставам без думи. *пляска и се радва*

Bla каза...

Аз пък се претъпках с думи. :)