14 февруари, 2010

Повярвай ми

Предполагам познавате онези красиви приказни моменти, които изпитваме от време на време. Не, нямам предвид това да обичаш някого и да прекарваш всеки миг с него и всички тези моменти да се броят за приказни. Имам предвид онези, които не очакваш, а те връхлитат като водовъртеж в морето и те преобръщат на хиляди посоки едновременно, докато най-сетне не отшумят, оставяйки доста за подреждане след себе си. Докато все още не съм объркала моментите с хората, може би трябва да добавя, че днес си е ден като всички останали. Ден като вчера и като утре. Онова специалното в него ли?
Затвори очи. Какво виждаш? Кое е най-силното ти желание в този миг?
Повярвай ми. Защо ли? Защото нямам име, нито лице за теб, но някак си ти разказвам за най-сладките и горчивите кътчета от себе си. Поверявам ти всяка мисъл, надявайки се да я пазиш като своите собствени.
Последвай ме. Няма да променя света ти с думите си. Те толкова често ме предават, че се чудя защо още имам толкова силна нужда от тях. Единственото, което мога да ти дам е спокойствие и тишина.


Разминаването е един от моментите. Онзи, в който знаеш какво ще се случи, но нямаш способността да промениш нищичко. Просто в един миг си там някъде и света е твой, а след това сякаш е било сън. Връщаш се към познатото и се страхуваш да повярваш, че света може пак да бъде твой.
За пореден път не намирам думите си, но едно знам със сигурност - дори моментът да отмине, онова чувство на недосегаемост отново може да се върне. Нужно е само да повярваш и да не се страхуваш. Все пак заради моменти като тези си струва да направиш всичко. Още ли се криеш? От мен или от самия себе си?
Нима аз не правя същото. Крия се зад думите върху белият лист хартия. Не знаеш ли? Светът също беше мой, но се уплаших и го оставих на някого другиго. Не повтаряй моята грешка. Не се крий, а просто дай най-доброто от себе си и докажи, че присъствието ти значи нещо.
Може би не мога да променя света ти. Та аз дори не мога своя да променя. Мога единствено да бъда себе си... и да обичам.

4 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

И аз имах света, но го оставих... Нека обаче да докажем, че е достатъчно и само да обичаме. (: *гуш*

Teddie каза...

Ти променяш света ми! С чувствата си, откровеността, любовта и болката...Дори с мълчанието и отсъствието от блога си. Понякога се разплаквам, понякога се смея, понякога се наслаждавам на думите, понякога боли. Понякога откривам себе си, друг път опознавам теб, трети ме остАвя без дъх, а четвърти ми дава крила!
Ти променяш! Даряваш емоция.
Благодаря ти!

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Шоколадова моя сладурке, разбира се, че ни е достатъчно само да обичаме! *гушш*
Теди, благодаря ти за хубавите думи. Вярвай ми, толкова много ме зарадва това, което каза. Благодаря ти! *гуш*

BiA каза...

много красиво казано :)