21 февруари, 2010

Тъмен ангел

-Искаш ли да рисуваме с пръсти по небето? - запита малката след дълго мълчание.
-Възможно ли е това? - отвърна той, опитвайки се да си го представи, но явно нещо му липсваше.
-Разбира се! Ела тук и легни до мен. - посочи тя зелената трева. Той изпълни думите й и легна на земята, поставайки ръка под главата си, като нея.
-Небето си е хубаво и така. Какво ще рисуваме по него? - зачуди се момчето.
-Мечти. - простичко отвърна малката. След това вдигна ръка нагоре към синьото небе и започна да чертае нещо с пръстчето си. Момчето се поизправи леко и се загледа в нея. Едва доловима усмивка се появи на лицето му, докато стоеше загледан в нея. Малката бе затворила очи и се бе съсредоточила върху рисунката си. Той не можеше да си спомни някога да е бил като нея - толкова мъничък и невинен. Сякаш винаги бе пораснал.
-Ако можех да рисувам по небето като теб, бих поискал винаги да си до мен и да озаряваш дните ми. - прошепна внезапно той. Някаква наприятна мисъл бе помрачила иначе спокойното му лице.
-Какво те кара да мислиш, че някога това ще се промени? - запита момиченцето и седна на тревата, хващайки ръката му.
-Не мислиш ли, че някой ден ще пораснеш и ще поискаш да видиш света? - замислено отвърна той.
-Може би. - призна си малката.
-Някой ден ще промениш света с мечтите си, малката ми. - засмя се той.
-Откъде си толкова сигурен? - отвърна тя, придавайки си сериозен вид.
-Познавам те. Ти си моето малко ангелче, което внася светлина в самия мен. Ако и другите само биха могли да знаят това и да те допуснат до себе си... - гласът му се пречупи от горчивината в следващите думи, които не посмя да изрече. Малката бързо се гушна в него и тихичко зашепна:
-Не искам друг, а теб. Нуждая се от теб, за да мечтая и за двама ни.
-Но... - опита се да отвърне той.
-Ако наистина някой ден променя света, то ще е заради теб. Защото ме научи да мечтая и да вярвам в мечтите си. Рисуваните по небето картинки са нищо, ако някой не повярва в тях. - каза малката, гледайки го в очите.
-Какво ли бих правил без теб? - засмя се той на себе си.
-Вероятно би мечтал за мен. - отвърна тя и се усмихна.
-Ще ме научиш ли... Да мечтая? - запита момчето.
-Не мога да те науча. Трябва наистина силно да искаш нещо със сърцето си, за да може то да се сбъдне. - каза малката и погледна отново към небето.
-Дори не знам какво искам най-силно. - промълви той.
-Затвори очи и започни да рисуваш. Може би желанието само ще си намери място в рисунката. - отвърна малката.
-Сигурна ли си? - тя не отговори, а само кимна и той изпълни думите й. Започна да чертая с пръсти по небето, а тя легна до него и отново зашепна нежно:
-Какво ли бих правила без теб, мой тъмен ангел... - когато малката отвори очи, той вече си бе отишъл. Рисунката бе изчезнала, а тя бе толкова уморена, че нямаше сили да го върне отново при себе си.


-Спи спокойно, малката ми. - чу го да прошепва и затвори очи, очаквайки съня да го върне. Ако ли не, и щеше да рисува с пръсти по небето и с малко късмет отново щеше да го нарисува, както всеки път.
photo by ~barikade

3 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

..както всеки път...
Красиво е, но твоите неща винаги са такива! <33

Bia каза...

страхотно :)))

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Благодаря! (blush)
мечкииии !