03 март, 2010

Да започнем отначало

Научих се да бягам, знаеш ли? Но не към някого, а точно в обратната посока. Някак си е по-лесно никога да не съм опитала, дори да се питам известно време какво е можело да бъде. Просто прекарах прекалено много време, вярвайки в една наистина очарователна приказка. Измъкнах се някак от нея и колкото и да бях разделена на хиляди частици, молещи ме да се върна, продължих, за да се сблъскам с нещо не много различно от онова, от което бях избягала.
Вярвах в приказките, чудесата и принцовете. И може би все още вярвам, но съм забравила какво е да затворя очи и когато ги отворя да си там. Дори не мога да дописвам последните си редове, защото от страх да не се върна, откъдето тръгнах бързам отново да избягам. И май бягам в кръг и само от самата себе си.
И ще продължавам да търся нечие непознато лице сред всички и да те отблъсквам от себе си. Защото ако отново допусна някого и той си отиде... Не съм сигурна, че ще остане нещо, което да подреждам след това. Дали съжалявам ли? Може би, но не смей да казваш, че не съм опитала да те задържа поне за малко. Опитах, но явно закъснях. И когато най-сетне се обърнах, за да ти отвърна, ти вече си бе отишъл.


Нека започнем отначало. Здравей. Как се казваш? Каква е твоята история? Аз ли? Аз нямам история. Аз съм просто едно изгубено хлапе, което гледа към звездите и търси слънцето. Не върви след мен, аз не зная накъде отивам и накъде ще те отведа. Не върви пред мен, не бих те последвала. Бъди до мен и ми подай ръка. Това е всичко, което мога да ти дам в замяна - приятлството си. Ако не е достатъчно, то върви си и помни, че вероятно пак ще се срещнем някога и този път може би ще бъде различно. Винаги е.

photo by solagratia

1 коментар:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Аз съм до теб и ще съм там, докато ти искаш! <33