06 март, 2010

От другата страна на огледалото

Възможно ли е да съм толкова добра в лъжите, че дори когато лъжа самата себе си, да си вярвам? Имам предвид, разбира се, че е възможно. Правила съм го и то доста дълго време. Но ако за момент подложа на съмнение всичко, в което съм била сигурна, то за доста неща е възможно да съм грешала.
Да започнем с тъмните ангели. Какво би се случило, ако просто за момент допуснем, че наистина бях говорила с теб и ти бях казала всичко - че нейните думи са лъжа и искам да сме си само приятели, или ако ти бях признала всичко. Тогава какво щеше да се случи? Възможно ли е фактът, че никога не казах нищо да е причината сега да сме толкова далеч, дори когато се разминаваме? Дали е имало смисъл да казвам каквото и да било, след като ти така и не попита дали всичко онова е вярно?
Приятелствата, които често ми се случва да провалям ли? Хм...
Да започнем от там, че винаги явно правя нещо грешно и понякога си мисля, че им е адски лесно просто да ми обърнат гръб. И след като в продължение на поне половин година се опитвах да разбера къде съм сгрешила и мисля, че успях. Може би трябваше още тогава да си изясним нещата и да му кажа, че сме само приятели, но не исках да го загубя, а се случи точно обратното. Минало - свършено. В последствие без никакви опити да си върна приятелството ни той сам ми позволи отново да се върна в живота му, но този път линийте са начертани с ярко червено, така че да не премина някоя без да искам.
Някои лични неща бяха казани на някого, за когото се отнасяха, без аз да искам той да знае, а накрая се оказа, че аз се сърдя за глупости и нямам право да се ядосвам на "милото момиче", което каза всички тези неща. И после някак си отново заради мен тя просто избра да захвърли приятелството ни на вятъра, за да си запази другото. Къде сбърках аз? Може би трябваше по-рано да поговорим и да не се държа като абсолютна кучка на моменти, но все пак беше невероятно ... трудно, да разбереш, че някой, на когото страшно много държиш не е застанал на твоя страна, когато е трябвало.
Не мога да измисля подходящ начин да се поставя в мястото на "лошата" тук, освен с това, че се опитвах да стоя настрана и да изчакам нещо да се случи. Или може би наистина вината е била моя, че не съм казала каквото трябва и не съм крила особено чувствата си, затова нямам право да се сърдя, ако поведението ми бива коментирано. Пф...
Обещах да бъда достатъчно добра. Признавам, че от време на време забравям за това си обещание, но за разнообразие ще се опитам да изтрия думичката "срамежлива" от описанието си. И ще опитам да казвам каквото трябва, вместо да достигам до подобни (като горе изказаните) случки и други такива. Стискайте ми палци!

Бележка: Писах след гледането на (500) Days of Summer и може би очарованието на това прекрасно филмче ме е накарало да се замисля за някои неща. И вероятно съм писала доста несвързано, но не съм сигурна кой и как може а попадне тук.

Ако случайно имате някакви идеи, критики или каквото и да било към мен, сега е момента да ги споделите. ;]

Няма коментари: