09 април, 2010

Щастлива

На пръв поглед всичко си е както е било досега. Мечтите, усмивките, приятелствата. Но все пак е изумително колко много неща се промениха през тази година, а тя е още в началото си. Днес си спомних за толкова много мигове от детството си и искрено се забавлявах през тези няколко часа въпреки нетърпимата музика и привидно лошата компания. И някак си явно винаги съм си била такава - идиотично сладко хлапе, което се смее на всичко. Това е, което искам всички да виждат в мен. Какво се случва в тъмнината е съвсем друг въпрос. Просто в дни като този наистина оценявам това колко хубаво е било детството ми и как някои връзки никога не се прекъсват без значение колко далеч сме.
Понякога все още ми липсват закачките ни, знаеш ли. Измина доста време, през което не бях мислила толкова за теб, но някои малки неща просто ми връщат спомените и ме карат да се усмихвам. Ако трябва да сложа една черта и да изведа извод, то бих могла да кажа, че не е важно от колко дълго време познаваш някого. Някои хора познаваш през целия си живот и знаеш, че винаги можеш да разчиташ на тях. А има и такива, които се превръщат в частица от самия теб само за няколко месеца. И следите продължават да са там и ги виждам всеки път, щом премина през онази врата, зад която съм оставила спомените си.
Някъде бях прочела, че никога не знаеш кога отново ще си създадеш нов спомен. Напълно е вярно. Изумително е как думите на едно малко момиченце могат да те накарат да го гушнеш и искрено да се зарадваш. Тя пожела да ми подари картинка, която да си залепя някъде с думите: "Вземи я за спомен от мен." Обещавам, че ще и намеря специално място.
Когато се върнах назад из предните страници открих, че някои връзки още тогава са били скъсани и след това прилежно завързани отново, но нали знаете - един път скъсано, възелът остава. Та, именно затова няма за какво да съжалявам и да търся нови места за възел. Все пак щом веднъж някой те е наранил, значи ще го направи пак рано или късно. Защо да рискувам, след като се справям добре и без да ми се налага да се чудя как да поправя счупеното. Знам, че звуча страшно егоистично, но научих доста неща. Едно от тях е, че се искат двама, за да се развали приятелство, а нашето отдавна беше разпокъсано. Така че, не дължа извинения или каквото и да било. Каквото зависеше от мен поне се опитах да направя. Изборът си беше изцяло твой и няма смисъл да се правим на абсолютните непознати и да говорим глупости. Познавам те и сме били през доста неща заедно, а сякаш не е значело нищо. За пореден път не казвам всичко на правилния човек, но няма смисъл. Това е една от причините да не изричам на глас мнението си за някого. Хората не се променят, когато им кажем че по някакъв начин ни пречат. Както и да е.
Онова, което се опитвах да кажа досега е, че наистина има специални хора, които без причина ти обръщат света с главата надолу в добрия му смисъл. Опитвам да не се спирам на детайлите, защото в мига, в който започна да се увличам и да пиша за някого, той мигновено се превръща в частица от мен и после нещо се прецаква. Но няма как да не спомена, че просто с действията си ме кара да се замисля за доста неща. И колкото повече го опознавам, толкова повече се убеждавам в първоначалното си мнение, че ще е някого, когото ще харесам. Той е моята пълна противоположност. Държи се добре с всички дори когато не е в настроение, веднага се втурва с главата напред към всяка нова идея, за която се сети, знае как да привлече внимание, но да не изглежда прекалено и знае какво ще направя преди още да съм го направила. Не съм си изгубила ума и не съм влюбена, а просто очарована.
Имах още нещо за казване. За тези четири месеца разбрах, че мога да се справя с почти всичко - изгубени приятелства, разбити сърца, разочарования, предателства. Дори сега бих могла да се засмея на това колко пъти мислех, че света ще падне отгоре ми и че въздухът не ми достига и ще се разпадна на парченца. Напротив, все още съм си тук и се усмихвам. И най-важното - мога да се справя с всичко и не се страхувам да се втурна с глава напред към неизвестното. Именно там се крие магията. Едва когато минеш поне една от поставените си граници и повярваш, виждаш колко красив е света отвът реалността.
Разбрах кои са хората, на които наистина мога да държа въпреки това, че съм ги наранявала и понякога не съм била до тях. Просто знаем, че в даден момент другия винаги е там и това е достатъчно. И е изумително как се променя държанието на някого, щом спре да те харесва и да се опитва да те впечатли. И мога наистина да греша за хората. Поне за един от тях. Може би си стоял в тъмното и не съм могла да видя истинското "ти". Признавам си, благодаря ти, че ми показа колко мога да греша за някого. И че не ме остави да ти позволя да разбиеш сърцето ми.
Не мога да спра да пиша и имам още много мисли в ума си, но от днес ще започна да реализирам идеите си и да подреждам пъзела от мисли, които нося със себе си. Благодаря ти, че по най-невинния начин оставяш следа без да взимаш част от мен със себе си. И че някак със тази невинност ме правиш щастлива. Настина е хубаво да не съм влюбена, защото сякаш виждам всички звезди, а не само една и се чувствам свободна. Не ми е нужно някой да ме спасява или да градим замък от мечти или пък да се правим на недостъпни. Това, което е сега ми е напълно достатъчно и съм щастлива.


3 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Искрено се радвам за теб, моя Шоколадова Принцесо! Много отдавна си бяхме говорили, че и този ден ще дойде и това ще осъзнаем.
Прегръщам те много силно и ти казвам, че ще съм до теб винаги - без значение дали си щастлива или нещастна! <333

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Благодаря ти за пореден път. Надявам се знаеш, че същото се отнася и за теб - винаги ще съм до теб както ти до мен, за да е още по-хубав шоколада! <333

~ * Little Wonder * ~ каза...

Винаги ! <333