19 април, 2010

Inspired

За пореден път - благодаря ти, че те има. Някак знам, че в момента се случват разни неща и нямам право да се бъркам в тях, но поне мога да те карам да се усмихваш за няколкото минути разговор по телефона. И за тези няколко минути сякаш всичко си е както преди. Благодаря ти, че вярваш в мен както винаги и нали знаеш - friends for life. Това значи, че дори да си на край света пак ще намеря начин да те накарам да се усмихнеш и никога няма да те забравя, зашото промени живота ми и следите ще си останат непокътнати върху моя малък свят.
Типично за моя живот е някак нещата да изглеждат толкова нелепо, че вече не ми прави толкова велико впечатление. И все пак е гадно. Просто не е честно всеки път да трябва да се доказвам пред някой, за да може той да ме приема. Хубаво е околните да знаят, че можеш да се справяш с определени неща, но не мисля, че всеки път трябва да доказваш себе си със и без причина. А аз съм доказала, че може да ми се вярва и че не се предавам въпреки всичко. Досега не съм го правила, а няма и да започна. Знаеш ли защо? Защото днес се справих и който трябваше оцени това, въпреки че не се борих за оценката.
Уф, привилегиите пред другите са наистина неприятно нещо за "другите". И съм се повредила отново - пиша тук повече за нещата, които ме впечатляват в лошия смисъл на думата. wait...

Все пак днес беше хубав ден. Защото срещнах удивително чаровно момче, чието име дори не зная, но все пак ме заинтригува. За неговата оценка споменах преди малко. Имахме репетиция в театъра за патронния празник и още тогава ми направи впечатление нещо в него. Беше в съседната компания, стояща до мен и моята съученичка, но на няколко пъти срещнах погледа му. И отивам на тренировка с идеята, че днес не ми е ден и той се идва малко след мен. Оказа се, че учи в Лондон и е тук на гости. Показа ни доста интересни неща, едно от които беше "фрийз", съвсем лесен за правене отстрани. Опитах веднъж и вече се бях отказала, когато ми стана интересно как го обяснява. Опитах отново и отново и успях да го направя. Както си го усъвършенствах видях, че е забелязал успешния ми опит, при което някак едва се усмихна.
Убедена съм, че ако той не бе дошъл точно в този ден отново щях да се замисля какво изобщо правя на тези ми тренировки. Те са част от ироничното в ежедневието ми. И все пак се чувствам вдъхновена от случилото се. Ще префразирам леко думите на Мередит, но все пак надявам се феновете на сериала (Анатомията на Грей) да разпознаят цитата: "Бих могла да се откажа, защото успяват само най-добрите, но все пак - обожавам играта."
Да, имам какво да доказвам. И все още съм на стартовата линия. Ще се видим на финала.


Няма коментари: