21 април, 2010

Someone special

Искам да шепна, да крещя, да пиша, да изтанцувам, да ти кажа... Толкова много неща, че не зная как изобщо в ума ми има място за още. Светът ми се преобърна с главата надолу (или нагоре, не съм сигурна), отново. И колкото и объркващо и разбиващо сърцето ми да е, някак е приятно отново да не усещам земята под себе си. Не ме разбирайте погрешно, не съм влюбена, а просто докосната.

Последните два дни сякаш искам да си спомням всяка една част от тях и се опитвам по всякакъв начин да си оставя спомени в снимки, песни, дори филми. Знам, че някои следи изчезват след време, колкото и да са дълбоки. Тази е толкова невинна и чиста, едва направена в пясъка, а искам да е вечна. И искам да изрека всичко в ума си по всеки възможен начин, но ме е страх, че ще изгуби чара си. Страх ме е също, че може би попаднах в онази приказка, от която не спирам да бягам. Прекалено е хубаво, за да е истина. Прекалено магично, прекалено трагично и просто... прекалено в мой стил.
А искам толкова силно да не трябва да си тръгваш. Познавам те едва от два дни, а ще ми липсваш адски много. И чувствам, че съм те познавала цял живот. И може би отново съм глупава да пиша подобни неща, но цял ден се опитвам да запазя всяка...
Сигурна съм, че не съм оставила следа, както ти. Дори не зная ще те видя ли отново скоро, но все пак поне за мен тези два дни бяха глътка чист въздух и можех да усетя отново солта по устните си.
Сама не вярвам на думите и действията си. Не съм и предполагала, че за толкова кратко време мога така да изгубя себе си в два най-обикновени дни. И все пак - заради тези дни и хората в тях си струва всичко, дори сълзите в очите, макар да са от щастие. И усмивките само при мисълта за някоя шега. И неизреченото "чао". И песента... И блясъка в очите...


Няма коментари: