03 май, 2010

♥ Варна ♥

Влюбих се във Варна. Толкова е красива, дори когато е ветровита и студена. Толкова много спомени за толкова кратко време не помня от кога не съм имала. И са наистина специални. Точно като приказка. По-скоро като един от онези филми, в които всичко се случва напълно неконтрулируемо и никога не е прекалено. Винаги е достатъчно, непреминаващо тънката граница на обикновеното. Не съм сигурна дали не съм заблудила някого в чувствата си, но нямах представа, че все пак ще бъде толкова прекрасно. А когато чух гласа на моя дечку по телефона и после като се видяхме... Точно както преди. Сякаш нищичко не се е променило.
И снимките и обещанията са доказателство за това. И знаеш, че винаги ще бъда до теб, дори когато ни дели толкова много. Защото преди всичко си най-забавното, мило, очарователно пораснало дете, което познавам.
Ако имаше какъвто и да е начин да си харесам специалност във Варна нямаше да се замисля дори за миг. Дори все още обмислям няколко идеи, тъй като наистина не зная какво ще продължа да уча. Има време дотогава. Важното сега е, че обещахме да се возим заедно на онова влакче и да се видим скоро и нямам търпение пак да дойда до Варна.
Снимките са доказателството, струващо толкова много думи, че едва ли има смисъл да опитвам да опиша всичко. Успях дори да се отърся от потенциалното си влюбване. И бях наясно, че приказката ще трае само тази една вечер. Не съм сигурна, че и ти го знаеше, но не се чувствам способна, на повече от просто една приказна вечер. Може би някой ден ще бъда, но засега се забавлявам и не искам да се оплитам отново в нещо сериозно.
Може би до известна степен сама си слагам граници и знам кога да спра, преди да съм си изгубила ума, защото веднъж допусна ли наистина да обикна някого и да се привържа към него, после е адски трудно да преодолея чувствата си.

още снимки имам във Facebook. ако някой му се гледа да ме намери (eclipse_addicted@abv.bg)

p.s.
"I'd do it again you know? Us, you, me, all of it. I'd do it again. I'd choose you every time." -Date Night <3
Това ми беше късметчето днес. И като се замисля колко често мисълта за теб преминава през ума ми, достигам до едно познато чувство. Онова, което ме караше цяло лято да се надявам. И съм убедена, че ако може да върна времето назад и да променя нещо, единственото, което щях да направя различно е това, че щях да се боря по-силно за теб... за нас. И бих могла да повярвам отново, сега като знам всичко. Бих се борила и бих вярвала и никога не бих те пуснала. И никога не бих те наранила.
Опитвам се толкова силно да избягам, но единственото, което наистина силно желая е да се върна към онази приказка и прекрасният замък от мечти, които си построихме. Липсват ми късните чатове и всяка една глупава закачка... по приятен начин. Friends for life !

Няма коментари: