02 май, 2010

Memories

Поставих си за цел да забравя за всичко, което някога е значело нещо. Напъхах спомените и снимките в кутии, за да не си спомням какви бяхме и да се примиря, че вече сме други, непознати. И тъй като винаги трябва да достигна до някаква крайност, то до такава степен съм скрила всичко, че не намирам смисъл в нещата, които обичах да правя.
Нищо не е същото, знаеш ли. Дори погледът, с който понякога ме гледаш. Няма ги усмивките и оживените разговори за това колко далеч можем да достигнем в мечтите си. Сега има само мълчание и празни погледи.


За пореден път премълчавам толкова неща, че не съм сигурна колко дълго още мога да го правя, но все пак аз съм си аз, а ти си си ти и това никога няма да се промени. А ми липсват разговорите и шегите и часовете по немски. Липсва ми прибирането, когато вече е тъмно и няма никой друг освен двете хлапета, които за пореден път чертаят мечти с пръсти по небето, следвайки музиката.
photo by escaped_emotions

Няма коментари: