21 юни, 2010

Истина... лъжа... мечти

I keep trying so hard to believe in love, but it just won't believe in me.


Вярно е. Напълно вярно от първата до последната думичка. И глупавото е, че дори не се опитвам да повярвам за себе си, а заради някой друг и нещата просто не се нареждат както трябва. И е жалко, защото днес всички търсят материалните неща, а забравят най-важното - че не се влюбваме с очите, а със сърцата си.
Още по-глупаво е, че преди наистина смятах думите на Мерилин Монро за безсмислени, а сега не мога по-точно да изразя мнението си. "Разумното момиче целува, но не обича, слуша, но не вярва и си тръгва, преди да бъде оставена".
Наистина ми се искаше да повярвам, противно на всяка логика, която досега ме е водила. Но някак си "всеки път за мен няма място в теб". И онова за "ти аз и звездите" сега ми звучи наистина глупаво, защото колкото и да вярвам сякаш нищо не отвръща на тази моя вяра. А ми омръзна да бъда разочарована от някого и най-вече от себе си, че съм повярвала. Може би затова не повярвах, че след Варна ще има нещо повече от просто приятелски отношения. И явно като малка съм чупила доста огледала.
Звуча адски мрачно, но не смея да търся вече светлина в тунела, защото все се оказва някой закъснял влак. Или може би още не се е появил онзи, който ще ме накара да повярвам отново. Пък и честно казано, дори да не дойде пак всичко ще е наред, защото поне няма да ме е страх, че може просто да дойде и да си отиде. Както всички други.
Понякога това да има някой до теб просто за момента е хубаво, но също е лъжа. И признавам, че понякога съм съгласна да се примиря с тази лъжа, но не и днес.

3 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

'' As we grow older, it becomes difficult to just believe. It's not that we don't want to, but too much has happened that we just can't!! ''

Bia каза...

много правилно го е казала ММ...

Terresa Martinez каза...

So true. (nod)
and so sad in the same time. ;]