22 юни, 2010

Липсваш... по хубав начин

Попаднах на нещо, което преди описваше доста точно някои части от живота ми, та нямаше как да не го споделя.

Наистина е страшно, да си представиш тази частичка от самия теб изгубена някъде. Но въпреки, че си позволих най-сетне да го пусна, все още мога да си припомня усмивката, погледа, смеха, когато мълчим и внезапно се поглеждаме... Или пък безбройните разговори и закачки. Помня ги с най-малката подробност, въпреки че ги бях скрила в една хубава лилава кутия в гардероба си. Всяка една снимка крие спомен, който за нищо на света не бих забравила. И съм убедена, че дори след още хиляди години пак ще мога да си спомня онзи миг, в който за първи път долових тихото биене на сърцето му и усетих аромата на парфюм.
И да, частица от мен може би е някъде там... изгубена, но не къде да е, а при него. Именно затова не мисля, че някога бих забравила всички тези мигове, в които е бил тук до мен. Защото вярваше в мен, караше ме да се усмихвам, когато ми идваше да плача и имаше значение колко далеч съм, просто защото бях аз, а не някой друг. И съм сигурна, че беше истинско по някак приказен начин.
По дяволите, липсваш ми! По онзи начин, който ме кара да си спомням с усмивка за всички тези неща и да се изгубвам в миговете на близост.

p.s. Бях убедена, че не зная какво искам и затова се страхувах да... да повярвам. Но това е съвсем друга история, за някоя друга вечер.

Сетих се за онази въпроси в лексиконите, които гласяха нещо като: "Напишете реплика, чута в момента." Точно в този миг щях да напиша: "Време е да оставиш назад миналото, за да направиш място на бъдещето."
Чух го по FoxLife и се връзва идеално на размислите ми.

6 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Но не е толкова лесно, мамка му. Как да го оставиш след като те е правило щастлива...?
Нали само глупакът не се връща там, където няколко е бил щастлив...

Terresa Martinez каза...

Как да се върнеш при някой, когато това го прави нещастен? Някак си съм съгласна да съм далеч от него, стига да знам, че той ще е щастлив и че просто го има някъде там, за да вярва в мен. :)

~ * Little Wonder * ~ каза...

Не знам, Принцесо... твърде е сложно. ;[[[

Terresa Martinez каза...

Все пак къде му е очарованието, ако не е сложно :)
Опитмизмът не иска да ме пусне :D
(hug)
Нали знаеш, с теб съм. И всичко ще се оправи все някога <33

The Goddess каза...

Миналото е за това, нали? За да остане там зад нас, а ние да продължим напред и нагоре. Отчаянието, мъката по загубеното и болезнените спомени могат да ни помогнат да продължим или да пропаднем - ние избираме сами.

Terresa Martinez каза...

Съгласих се - ние избираме сами. <3