01 юни, 2010

~ no hero in her sky ... lq lq

По дяволите! Изтривам си всички скорошни идеи. Ето, за няма и ден ще си позволя да си предаставя какво би било и вече ми е тъпо за най-малкото нещо. Не! Не искам! Няма! Край!
Имам прекалено много свободно време и позволявам на фантазията ми да се шлая къде ли не, а после трябва да подреждам след нея. Признавам, че страшно много исках това нещо да се получи някак си, но честно казано не мога да си го представя. Та аз съм си просто аз. Доказа го днес. Не променям света ти. Просто си губиш времето с мен и това е. А аз искам да е нещо повече от губене на време. Мина ли ти през ума?
И не спирам да се питам дали съм единствената, която реши, че нещо може да се случи. И защо, по дяволите, всичко започва с такива шеги за "ти и аз и звездите"? Спомням си, че веднъж бях казвала нещо за красивите приказки и малките момиченца. Затова не обичам приказките. Глупаво хлапе съм и това няма да се промени скоро.
Та, няма да давам обещания, че ще се променя или да казвам, че вярвам в каквото и да било. Мога единствено да се надявам и да си пожелавам глупави желания на падащите звезди, но това е една друга история.
И все пак, моля те поне този път не бъди само игра. Позволи ми да съм част от твоя свят.
Просто... Си искам приказката с щастливия край. И за миг си пожелах ти да си в него. Глупаво, нали?

П.П. Нещо ми се провали идеята за вечерта. Но пък се оказа, че не всичко е толкова лошо, колкото си мислех. ;]

Няма коментари: