23 юли, 2010

Used to be

There is no such thing as forgive and forget. People make mistakes and they may forgive, but they never forget, because that's how we learn to never ever do that mistake again.

Чудя се какво ли щеше да ми кажеш, ако имах възможност да ти разкажа какво ми се случи за тази малко повече от половин година, през която не си говорим. Дали би ме упрекнала за грешките? Дали би казала, че съм се променила?
А дали ти си същото момиче, което винаги правеше каквото си иска дори да ти казвах, че според мен не е правилно? Дали все още си ти или вече си друга? Какво си правила през всичкото това време без мен?
Липсваш ми понякога. Но нямам силата да проговоря първа, защото ти реши просто да се отдръпнеш и да заличиш всичките ни хубави спомени. И сякаш всичките пъти, в които сме били само ние двете срещу света... Сякаш просто ги заличи и ги превърна в пепел. Не казвам, че нямам вина, но поне опитах да се боря. И все пак ти избра нея.
Едно е момче да предпочете да си отиде от мен заради друга, но не очаквах именно ти да го направиш. И все пак, ми липсваш. Бъди щастлива. Някой ден ще се срещнем отново.

4 коментара:

The Goddess каза...

Животът е странен, нали? Един ден слънце грее, а в друг вали ли вали... Но ние нямаме вина в тези неща, те просто се случат или за добро, или за лошо...

Terresa Martinez каза...

Вероятно си права, а аз обичам странното. Нормалното е скучно и не ни учи на много... но това е съвсем друга тема ;]

The Goddess каза...

Аз също :) обичам го този живот!! Ей, намерих си ново вдъхновение - ти!

Aleanora Valentine каза...

<3<3<3