22 юли, 2010

What you sound like

I wonder what you sound like when you're not wearing words.
I wonder what we have when we're not pretending...



Защото с теб това го можем най-добре - да се преструваме. Играем си на думи и в крайна сметка се объркваме все повече, докато отново не достигнем до онзи миг, в който ще те моля да останеш, а ти ще трябва да си отидеш.
Не превръщай това в игра. Ако трябва не ми говори изобщо, но поне не ме карай да вярвам, защото именно това правя. Да, вместо да се ровя в миналото трябва да продължавам напред. Но ме караш да се замисля за прекалено много неща. И ми липсват толкова неща... Като онзи път, когато на брега на реката изписахме имената си в пясъка, за да ги отмие водата и да заличи следите от онова, което имахме. Или като онзи път, когато гледаше мрачно към мен, надявайки се без думи да открия какво се върти в ума ти, докато изписвахме инициалите си. По дяволите, липсва ми онова лято. И ми се иска да можеше поне за миг да се повтори, дори ако отново трябва да те видя да заминаваш.
Съгласна съм да съм глупачката, която ще ти позволи за втори път да я оставиш зад себе си, стига поне за миг отново да бъде както тогава. А ти най-добре знаеш как да направиш тази моя идея реалност. Но не би посмял, защото ще боли. И все пак как е възможно да ме познаваш по-добре от самата мен? Разбира се, че ме познаваш. Иначе нямаше да ме обичаш така истински, нали?
"Глупаво говоря, мили ми Ромео." Цитирам Шекспир, припомням си забравени спомени и явно си любимата ми грешка, тъй като бих желала да повтарям тази грешка още хиляди пъти. Може би просто ми трябва нещо ново, с което да заместя теб, както правех досега или просто отказвам да те пусна. Но веднъж вече го направих, нали? Тогава защо не мога да си избия от главата мисълта, че може би дълбоко в себе си изпитваш същото?

6 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Трудно е да продължим напред, когато знаем, че това може и да е било грешка, но е най-сладката ни грешка. А сърцето казва: Повтори я пак ...

Millita каза...

времето не лекува ... колкото и да се лъжем с това. лекува волята ни и вярата, че ни очаква нещо по-добро ... а как ще видиш всичко, което ти предстои, когато погледът ти е обърнат назад? не си го причинявай. не мисли за миналото и за нещата, които колкото и да ти се иска никога няма да бъдат същите. позволи на бъдещето да притъпи спомените. (гуш)

Terresa Martinez каза...

Да, сърцето си знае своето. Но този път ще трябва да ме чуе, защото изгубих прекалено много време в миналото. И все пак ще отнеме време. <3<3 Благодаря ви! (гушш)

Renny каза...

да..времето не лекува,но понякога помага да заместваме постепенно старите спомени с нови или поне да събираме сили да го направим.

The Goddess каза...

Спомняй си грешките, горчивите и сладките отминали мигове, за да останеш себе си; не гледай толкова напред, защото там има само (неизпълними) мечти; живей сега, за да се чувстваш истинска...

Terresa Martinez каза...

Това се опитвам да правя - да оставя миналото, където си му е мястото и да живея сега. Рали,адски си права! <3