04 август, 2010

Ако можеше и вечно да е лято...


Напиши името ми в пясъка до своето, за да помни морето, че сме оставили следа.

А то дали ще помни е съвсем друга история. Дали е вярно това, че ако нещо се случи един път е случайност, но ако се случи втори път, значи ще се случи и трети? Малко се съмнявам.
Споменавала ли съм ти някога, че си като добре прочетена книга. Познавам всяка страничка до най-малките детайли и все пак понякога се изгубвам в нея. Докато не стигна последната страничка и не се досетя, че това вече се е случвало. И се питам дали ако я прочета отново края няма да е друг, за да стигна до същите финални редове.
Определено трябва да поспя дълго, когато се прибера у дома, за да не се замислям повече за подобни неща. Но си ми любимата грешка, забрави ли? Всеки път се връщам към теб, за да си спомня защо всъщност те наричам грешка и се убеждавам, че съм била права. И все пак може би скоро няма да се науча да не те допускам повече. Всъщност вече го правя.
Наслаждавам се на лятото и определено ще го запомня. Ако можеше и вечно да е лято...
photo by Camiloo

1 коментар:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Ако можеше, щеше да е много хубаво, но... Може би трябва да се радваме и на малкото, за да може споменът да ни сгрява до следващото лято.