05 август, 2010

Любимата ми мания

"Краткият втори живот на Бри Танър"

По романа "Затъмнение"
Стефани Майър

Предупреждавам, че смятам да си споделя мнението и ако не сте я чели, а имате намерението, мога да ви разваля интереса, затова спрете сега.
Стефани е адски права, че някои герои просто си носят своята история, а тази на Бри ме трогна. Толкова невинна бе близостта й с Диего и в същото време толкова истинска. Искаше ми се искрено краят на "Затъмнение" да беше малко по-различен и те двамата да бяха оцелели. Всъщност щеше ми се да видя как щеше да се развие живота им. Дали Фред щеше наистина да ги чака във Ванкувър и защо глупавият Райли бе предал вероятно най-свитното си дете в ръцене на Виктория, наблюдавайки как тя жестоко го разкъсва на парченца?
По дяволите! Една от причините да ме е страх да напиша дадено нещо е именно мисълта, че после някой може по същия начин да се чувства безсилен и да наблюдава съдбата на любимия си герой през моите очи, виждайки че не е редно да се случва именно това, което аз съм решила.
Отклонявам се от темата. Книгата е една от онези, които четеш на един дъх, а след това оставаш докоснат от нея. И то не заради друго, а просто защото героите са толкова истински и някак толкова чаровни, че ти се иска да повярваш, че наистина са живи.
Браво на Стефани за поредното невероятно четиво и дано скоро отново ни зарадва!

Няма коментари: