11 август, 2010

Може би...

Знаеш ли, че веднъж си бях пожелала именно теб на падаща звезда? Тогава използвах по-различни думи, но исках нашата история да е вечна. Знаех, че няма и все пак точно това си пожелах. И вероятно ако можех да се върна назад пак щях да направя абсолютно същото.
Защо ли? Лесно е да бъда с теб. Беше като поемане на глътка въздух. А после просто изчезна, отнемайки от мен нещо толкова простичко и в същото време толкова необходимо. И не мога да съм ти ядосана. Просто... Толкова е лесно да говоря с теб за каквото и да било. Сякаш времето при нас не е от значение. Можем за няколко секунди отново да бъдем близки и да си говорим толкова откровено, сякаш сме обратно в миналото. Липсва ми това.
И да, тревожех се за глупави неща, като това дали ще те видя и дали няма да се държа прекалено глупаво около теб, за да узнаеш твърде лесно колко си бях изгубила ума по теб. Но ти беше прекалено зает със същите глупави мисли и в един миг тревогата отмина. Вече нямаше значение нищичко, защото имах теб.
Твърде лесно бих могла да се изгубя в теб. И вероятно го знаеш дори по-добре от самата мен. Но нямам време да поставям граници. И все повтарям, че трябва да следвам сърцето си. Моето не е сигурно какво желае и дали ще го получи ако посмее да пожелае... Но съм готова, каквото и да следва. Няма да бягам и няма да отричам нищичко. Липсваш ми и колкото и глупаво да звучи, бих повторила всяка една грешка с теб.
И както винаги, ще бъда незабравимата, когато всичко е свършило. И ще ти липсвам, когато вече имаш нея. Това се е превърнало в песента на живота ми. Но нима не определям това сама? Ето защо, ако сърчицето ми реши, ще се боря за теб. А ако ли не, ще те оставя да си отидеш. И дори всичко в мен да крещи, че трябва да бягам, вероятно няма да има по-добро скривалище от твоите прегръдки.

p.s. Обичам да ме объркваш, макар да мразя да се чувствам объркана. И обичам да ме караш да се усмихвам, без дори да го осъзнаваш. И това лято все пак си е само за мен. Ти си просто част от него, както преди. И може би още те обичам... Колкото и глупаво да звучи.

4 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

Глупаво или не... истина е.

The Goddess каза...

Казваме искам да бъдеш щастлив с нея, но дали го мислим. Казваме ще бъдем само приятели, но дали не искаме нещо повече. Лъжем самите себе си, че всичко е наред, когато сърцето е болно по отминала любов.

Мечтателка каза...

Имаме ли избор? По-добре да казваме всички тези неща и да се преструваме, че всичко е наред, за да може някой ден да го повярваме, вместо непрестанно да напомняме на сърцето си какво не може да има. ;]

The Goddess каза...

Така е :))