25 август, 2010

Fast-slow moment

It's long after midnight and I just wrote like a lot in my story, so I might be a little crazy. Anyway, I had one of those like fast-slow-fast-slow beating heart moments, that it sort of breath-taking and making me write crazy things. I make no sense, but... It felt good to see this. That I was the first one who you ever loved. And not just because it sounds all too sweet, but because I know it's the truth and it is for me too.
I'm guessing that somethings going on with him right now, and I'm now allowed to ask or anything, because I said I would back off, but I keep wondering. And I wanto to tell him that I'm here if he needs me, but I can't actually be there, because it's not my place anymore.
Again, I'm not saying the right things to the right person, but... I really hope everything turns out to be okay. And I'm glad I ever let myself love him, because he is kinda amazing, special, and breath-taking sometimes, even though he doesn't think so.

2 коментара:

Teddie каза...

Боже, убиваш ме на части.
Въпрос...
Ако някой обича някой друг истински би ли могъл да прости непростимото...И именно факта, че е истински влюбен, не го ли задължава да прости?
За да имам правото да кажа...тук съм за теб, no matter what...

Мечтателка каза...

Ако успее не само да прости, но и да забрави, значи е по-добър от всички ни или поне от мен. Просто защото най-много боли, когато най-близкия до нас човек ни е наранил и няма как това да не окаже влияние, дори да кажеш тук съм за теб. Винаги ще си знаеш, че този човек някога е сгрешил и те е наранил и ще внимаваш повече.
И не исках да те убивам на части. Дори не бях согурна, че това трябваше да го публикувам, тъй като след полунощ напълно губя връзка с действителността. <3