18 август, 2010

Happy, optimistic... me

I'm just a step away.. I'm just a breath away,
and it's so not close enough, but it's okay.


Мислех си... Все се ядосвам, когато се налага да си начертая една хубава червена линия и да не я преминавам. И то защото все повече се изкушавам да я премина. Този път не е така. Следвам всяка твоя стъпка и не смея да направя дори най-малкото движение, за да не предизвикам някой непредвидим разговор и да се върна към онази част с липсването.
И знаеш ли, света пак е мой. По онзи мой си начин. Щастлива съм! Това вероятно е най-страхотното ми лято от доста време насам и не успяваш да ме оставиш без дъх, нито да станеш моя непрестанна мисъл. Не променяй това. Далеч съм, но чувството е несравнимо. И съм свободна да правя каквото си пожелая. С теб и без теб, няма значение. И зная, че с теб също ще е хубаво, но няма да си те пожелавам повече.
Освен това зная, че мога да достигна небето с ръка. И ще го сторя. Сега е момента да си пожелавам глупави желания на падащи звезди, да мечтая за приказки и да обещавам неизпълними желания към самата себе си. Защото света е мой и ако реша всички тези неща могат да бъдат реалност. Зависи единствено от мен и от това дали ще успея навреме да допиша онази история. Но дори да не се получи, света пак ще е мой, просто защото го искам.

2 коментара:

The Goddess каза...

Ние сме господари на своя живот, но защо толкова зависим пот другите (поне аз). Ние сме способни да преместим планини, ако пожелаем, но защо все се нуждаем от приятелка ръка (поне само аз). Може би съм забравила как да живея, поскажи ми ^

Мечтателка каза...

Зависим от другите, защото е по-лесно да се съгласим с тях, вместо да им се противопоставим. И имаме нужда да има някого до нас. Но можем да се справим и сами с малко повече усилие. Ще си припомниш как да живееш, не се тревожи. Гушш ^^