10 септември, 2010

Закъснявам...

Закъснявам. Няма те. Часовникът отброява последните няколко секунди, през които дъхът ми ще спре. Сърцето ми ще запрепуска бързо, а спомените ще залеят ума ми.
Закъсняваш, а имам толкова много да кажа. Не ми достигат думите, докато стоя пред теб и се изгубвам в тъмнината на очите ти.
Късно е. Времето не ще ни чака вече. Отминават бавно последните мигове, в които съм твоя, а ти - мой. Остават мъничко болка, неизречени думи и забравените спомени.

Не се надявай времето да ти прости. Кажи всичко точно в този миг, макар да се страхуваш. Изречи всяко едно свое чувство, дори да е само шепот. Само секунда след това мигът е изчезнал, а с него и всичко онова, което е можело да бъде.

Няма коментари: